 |
| Скалното селище Финча Хабера в планините Бейл, Етиопия. снимки: Gotz Ossendorf |
Планинския масив Бейл се намира в Южна Етиопия и с надморската си височина от около 4000 метра е доста негостоприемен регион. Нивата на кислород във въздуха са понижени, температурите често и рязко се променят, а освен това много са и валежите. „Поради тези не много добри условия за живот, доскоро се смяташе, че хората са се заселили в Афро-Алпийския регион много късно и това е било само за кратък период от време“, обяснява проф. Бруно Глейзер, експерт по биохимия на почвите в MLU.
Съвместно с международен екип от археолози, експертите по почвите, палеоеколози и биолози успяват да докажат, че това предположение е невярно. Хората са обитавали за дълги периоди от време по незаледеното плато на планините Бейл преди около 45 000 години, по време на средния плейстоцен. През онази епоха ниските долини вече са били прекалено засушливи, за да могат да оцеляват човешките популации.
В продължение на няколко години изследователският екип проучва скалистия терен близо до селището Финча Хабера в планините Бейл, в южната част на съвременна Етиопия. По време на работата на терен учените откриват редица каменни артефакти, фрагменти от глинени съдове и дори стъклено топче. „Като част от проекта ни събираме още и информация за почвения състав“, обяснява Глейзер. На база почвените отлагания, изследователите от Хале са успели да извършат обширни анализи на биомаркери и хранителни вещества, както и радиовъглеродни датировки. Изхождайки от тези данни, те са в състояние да направят изводи за броя на хората, обитавали региона и по кое време се е случило това.
За изследването си учените са разработили и нов тип палеотермометър, който може да се използва за грубо проследяване на климатичните условия в региона – в това число, температурата на въздуха, влажността и валежите. Подобни анализи могат да се извършват само в региони с ниско ниво на замърсяване, тъй като в противен случай профилът на почвата се променя твърде много от по-скорошни влияния. Условията за живот в планините Бейл не са от най-добрите за живот, но пък са идеални за такъв род изследвания, понеже през последните хилядолетия се е променяла почти само почвената покривка.
С помощта на данните, събрани в рамките на изследването, експертите са успели да докажат не само, че хора са обитавали региона за дълги периоди от време. Анализите дават отговор и на въпроса, какви са били причините, отвели ги на това негостоприемно място: оказва се, че по време на последната ледникова епоха селището Финча хабера се е намирало отвъд ръба на ледниците. Според проф. Глейзер, мястото е предлагало достатъчно водни ресурси, понеже ледниците са се разтапяли постепенно, на фази.
И още един детайл: учените са в състояние да определят дори с какво са се хранили хората, живели в тези планини. Според учените, за прехрана са им служили гигантски плъхове – ендемични гризачи в района, също изследвани от екипа. Гризачите са били лесни за ловуване и са осигурявали достатъчно месо, а следователно и енергия за хората, обитаващи силно пресечената местност. Хората са се заселили в района вероятно и заради близостта на находище от вулканичната обсидианова скала, от която са добивали обсидиан за изработка на инструменти и оръжия. „Това означава, че заселването им на това място не е било само заради относително обитаемите условия, но е преследвало и практически цели“, заключава проф. Глейзер.
Пробите от почвата разкриват и още една подробност за историята на селището. Започвайки преди около 10 000 години, мястото е било заселено за втори път. Този път обаче, много често обитателите му са палели огньове и „за пръв път в почвените пластове, датиращи от този период, се откриват екскременти от преживни животни“, пише проф. Глейзер.
Според изследователския екип, проучването им дава нови данни за историята на заселването на хората в Африка, но предоставя и важна информация за човешкия потенциал за физическо, генетично и културно адаптиране към променящите се условия на околната среда. Пример за това е, че някои групи от хора, живеещи в Етиопските планини в наши дни, лесно се справят с ниските нива на кислород във въздуха на местата, където живеят.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар