1 юли 2019 г.


Язълъкая е 3200-годишна структура, за която се смята, че е играла важна в религиозен аспект роля в столицата на древното Хетско царство. Нова теория лансира хипотезата, че резбованите по стените на светилището релефи представляват нещо като календар, който в развитието си изпреварва с много времето си.

Снимки: © Luwian Studies
В превод от турски Язълъкая означава просто „изписан камък“, а огромният варовиков къс, датиращ от бронзовата епоха е точно толкова загадъчен, колкото загадъчно звучи и името му. Релефите са изследвани в продължение на десетилетия. Въпреки това, сега експерти излизат с твърдение, че ключови аспекти в проучването на резбованите образи са били пренебрегвани през годините.


Изследователите твърдят, че ако се отчете наличието на няколко почти заличени релефи на божества в едно от гравираните в скалата „платна“, броят им ще съответства на дните в един лунен месец. Освен това, под някои от фигурите на релефите има следи, които може да се приемат, че са „опит да се проследи развитието на нещо“.


Еберхард Зангер, който е президент на фондация за Лувийски проучвания и колегата му Рита Гаучи от Университета в Базел смятат, че един от релефите, в който са изобразени 12 божества, представя месеците в годината, а друг релеф пък показва 30-те дни в един месец. Учените изказват предположението, че древните хора са поставяли маркер под първото от 30-те божества от релефа, за да означат началото на месеца, а след това са проследявали дните по броя на фигурите в изображението. В някои от резбованите в скалите пана експертите смятат, че са открили следи за отбелязване и на дните на пълнолунията.



Броят на изсечените в релефите божества не съвпада точно с броя на дните в една година, но Зангер и Гаучи предполагат, че хетските звездобройци са отчели това несъответствие и са го коригирали, като са добавяли по няколко месеца на всеки 19-годишен цикъл. Друга от хипотезите на двамата изследователи е, че хетските структури са строени така, че да се отбележи значението на астрономически събития, като лятното слънцестоене, например.




Критиците на тези предположения обаче твърдят, че броят на божествата, които се доближават до броя на дните в календарната година, не е достатъчно убедително доказателство, което да потвърди подобно предназначение на релефните изображения от религиозния комплекс на Хатуша.


Разработката на Зангер и Гаучи е озаглавена: “Celestial Aspects of Hittite Religion: An Investigation of the Rock Sanctuary Yazılıkaya”. Написана е на английски и може да бъде свободно изтеглена от този адрес>>>


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...