27 юни 2019 г.


Анализи на метални изделия, открити от археолози в погребения в Левянлухта (община Исокюрьо в западната част на Финландия), показват, че медната руда, от която са изработени, е добивана в далечните от това място Гърция и България. Погребенията датират от периода IV – VIII век и досега се приемаше, че медта за тях е добивана на територията на съвременна Швеция.

Левянлухта е обект, където са извършвани погребения във вода. През периода 300 – 800 година на това място е имало малък водоем, където местните жители са потапяли телата на починалите. До наши дни той вече се е превърнал в заблатена местност. Благодарение на влажната почва, органичните останки са се съхранили изключително добре.
На обекта археолозите са открили костите на най-малко 98 човека от двата пола и на различна възраст. Практиката на водни погребения е необичайна за Финландия от онази епоха; обикновено местните жители са кремирали починалите. Наскоро беше публикувано ДНК-изследване, което заключава, че погребаните в Левянлухта са хора, генетично близки до саамите – коренното население на северната част на Скандинавския полуостров.


Освен човешките останки на обекта са открити 22 метални предмета: пръстени, гривни, гривни, носени на врата, верига, котел, фибули и метални пръти, чието предназначение остава неразгадано. Предметите са изследвани по метода на рентгенофлуоресцентната спектроскопия. Чрез анализите е установено, че са изработени от мед и медни сплави (бронз и месинг). Стилът на изработка на изделията сочи, че са местно производство и са изковани в периода 500 – 800 година. По това време, обаче, на територията на съвременна Финландия не е добивана медна руда, а това означава, че суровината за производството на металните предмети е внасяно. Първоначално учените предполагат, че рудата е добивана наблизо – медни находища има в южната част на съвременна Швеция.



Тази хипотеза обаче трябва да се провери експериментално. За щастие, медните руди от всяко находище се различават по изотопния състав на оловните примеси. Като се сравняват съдържанието на изотопи на оловото в металните изделия и образци от руди от различни части на Европа, учените могат точно определят източника, където е добита суровината.

В анализите на предметите от Левянлухта е използван много прецизният метод на масспектрометрия с индуктивно свързана плазма, който позволява да се установи наличието на редица химични елементи, когато в изследвания образец се съдържа едва една трилионна част от този елемент, и едновременно да се извършва изотопен анализ.

Археологическият обект в Левянлухта
Оказва се, че медта за откритите във Финландия предмети е добита не в северната част на Европа, а на територията на съвременните Гърция и България. През първото хилядолетие тези региони наистина се славят с големи добиви на медна руда. След това, изработените от медта  метални изделия се разпространяват из цяла Европа – като дарове, военна плячка, начин на изплащане на данък или просто като стоки. Много често предметите са били претопявани и от метала са изработвани други, отговарящи повече на вкуса на местните жители.
Новото изследване за пръв път доказва, че медта, добивана на Балканите, посредством "Европейската търговска мрежа" е достигала дори до района на Финландия.



Цялото изследване е публикувано в Archaeological Science: Reports


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...