27 юни 2019 г.

Снимка: NASA
Когато масивните звезди стигнат до края на краткия си живот, озаряват пространството с ярки, експлозивни изблици на светлина и материя, които наричаме свръхнови. Събитие, като избухването на свръхнова звезда е невероятно мащабно като енергии и емитирана светлина – дотолкова, че се образува нещо, което прилича на изключително ярка нова звезда, чийто блясък бавно угасва с течение на времето.

Такива експлодиращи звезди засияват толкова ярко, че могат да бъдат забелязани от големи разстояния, като се използват телескопи от типа на космическия телескоп на NASA/ESA „Хъбъл“. На изображението е спираловидната галактика NGC 4051. Тя се намира на около 45 милиона светлинни години от нас и в нея през последните няколко години са регистрирани няколко избухвания на свръхнови звезди. Първата от тях е регистрирана през 1983 (SN 1983I), втората – през 2003 (SN 2003ie), а най-новата – през 2010 година (SN 2010br). Експлозивните събития са наблюдавани на различни места, както в централната част, така и в спиралните ръкави на NGC 4051.

SN 1983I и SN 2010br са каталогизирани като свръхнови от тип Ic. Този тип свръхнови представляват колапс на ядрото на масивна звезда, която губи външните си слоеве от водород и хелий, било то заради силния звезден вятър или чрез прехвърляне на маса към звезда-компаньон. Поради тази причина, свръхновите от тип Ic – както и от тип Ib – се наричат понякога свръхнови на оголени колабирали звездни ядра.



NGC 4051 се намира в южната част на галактически куп, известен като Ursa Major I (Голяма мечка I). В галактическия клъстер има множество спирални галактики, подобни на NGC 4051, а самият куп е подмножество на по-големия суперклъстер Virgo (Дева), към който принадлежи и нашия Млечен път.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...