 |
| Снимки: NASA |
Големият зелено-оранжев облак, който заема по-голяма част от изображението, е далечна мъглявина или облак от прах и газ, пръснати в пространството. На пръв поглед, облакът като че ли се е „разтекъл“ от яркото бяло петно, видимо в горната дясна част на изображението. Всъщност, това е само остатъкът от много по-голям облак от прах и газ, който е разкъсан и издълбан от радиацията на звезди. По-светлите региони са осветени от масивни звезди, които принадлежат на група, която се простира над бялото петно в изображението. Белият цвят е комбинация от четири цвята (синьо, зелено, оранжево и червено), всеки от които представлява изображение, заснето в различен диапазон от дължината на вълната на инфрачервената светлина, която човешкото око не може да възприеме. Прахът, нагрят от лъченията на звездите, създава червеникавото сияние в околността.
В лявата част на изображението се вижда тъмна струя, която пресича хоризонтално през зеления облак. В нея се забелязват няколко звезди-бебета (червените и жълти точки). Регионът се нарича Цефей C и е известен с особено плътната концентрация на газ и прах, където се раждат много млади звезди. Тъмната „вена“ от материя в крайна сметка ще бъде разпръсната от силните звездни ветрове, които звездите ще произведат със стареенето си, както и когато в крайна сметка експлодират и умрат. Там – след десетки и стотици милиони години – ще се формира зона, която ще изглежда подобно на ярката червено-бяла област в горния десен ъгъл на цялата мъглявина. Регионът се нарича Цефей С, защото се намира в съзвездието Цефей, разположено непосредствено до съзвездието Касиопея. Цефей С се простира на дистанция от около 6 светлинни години, а от яркото бяло петно на върха на мъглявината го делят около 40 светлинни години.
В дясната част на изображението може да се види втора голяма мъглявина, като непосредствено до нея се намира звезден куп. Този клъстер се нарича Цефей В и се намира на няколко хиляди светлинни години от нашето Слънце. Изучаването на региона с помощта на телескопа „Спицър“ показва, че тази „драматична колекция от звездни диаманти“ е на възраст от около 4 – 5 милиона години – малко по-стара, отколкото са звездите в клъстера Цефей С.
По този начин космическата мозайка от изображението се превръща в звезден семеен портрет, в който присъстват деца, родители и баби и дядовци на региони, в които се формират звезди; звездите се раждат в плътни облаци от материя, подобни на тъмната „вена“, от която се раждат светилата в звездния куп Цефей С. Когато звездите „стареят“, те формират звездни ветрове, които издухват праха и газа навън, вследствие на което се образуват красиви, осветени отвътре мъглявини, подобно на яркото бяло петно в горната част на по-голямата мъглявина. Накрая, прахът и газът биват разсеяни от звездните ветрове и радиационни емисии, а звездните купове остават да сияят сами в пространството, както е при Цефей В.
Но интересните обекти в изображението не свършват до тук. Вгледайте се по-внимателно в малката, червеникава структура, която по форма наподобява пясъчен часовник и се намира точно под Цефей С. Това е V374 Ceph. Астрономите, които се занимават с проучване на тази масивна звезда, спекулират, че тя може би е заобиколена от тънък диск от плътен, прашен материал. Тъмните конуси, които се простират в ляво и дясно от звездата, са сянка от този диск.
В по-малката мъглявина в дясната част на изображението има още два интересни обекта. Опитайте да откриете в лявата горна част на мъглявината синя звезда, увенчана с малка, червена дъга от светлина. Тази „звезда-беглец“ пори пространството от газ и прах с много висока скорост, вследствие на което създава пред себе си ударна вълна, проявяваща се в лъкообразна структура от сгъстен и нагрят газ.
Също скрити в малката мъглявина са група новородени звезди, които осветяват отвътре плътния облак от прах и газ, в който са се формирали. Този регион се вижда по-ясно на долното изображение, което включва данни само от един от инструментите на телескопа „Спицър“. (Горното е комбинирано от два инструмента).
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар