 |
| Снимки: PAP |
Откриването на обекта е дълга история. Споменавания за него се срещат още в записките на пътешественици от XIX век, но едва през 2018 година археолозите успяват да се „доберат“ до Хирбат ес-Сар.
Най-напред са използвани съвременни геофизични уреди, чрез които учените успяват да открият разположението на подземните архитектурни паметници. Освен това са набелязани и местата, които са най-обещаващи за провеждане на разкопки.
Храмовият комплекс се състои от две части – здания и двор. Квадратното здание е построено от огромни каменни блокове; дължината на стените му е 20 метра. Пред тази постройка се е намирал двор с правоъгълна форма.
Учените са установили, че двете части са създадени по различно време: сградата датира към VII век пр.н.е., а дворното място е от началото на новото летоброене.
Не е съвсем ясно на кого е посветен храмът. Специалистите предполагат, че се касае за божеството Белфегор или Баал от планината Фогор, тъй като за този район само това божество е известно като обект на култово поклонение. В гръко-римския период богът до известна степен е отъждествяван с древногръцкия Зевс.
Археолозите са установили, че през ранното средновековие – около IX–X век - дворът е преустроен и е издигната и още една малка сграда. „Трудно е да се определи, какво е било предназначението на това помещение. Смятаме, че може да е използвано като магазин или като жилищна площ. През следващите векове (XIII–XV век), съдейки по находките – късове от глинена пещ и въглени, тази стая може би е използвана за магазин или работилница“, пише ръководителят на разкопките Йоланта Млинарчик.
По време на разкопките изследователите откриват множество артефакти. Сред тях се открояват фрагменти от керамични съдове ръчна изработка, сред които може да се идентифицират кухненски гърнета, купички и чаши, украсени с геометрични и абстрактни мотиви.
Зданието е малко използвано – следи от човешко пребиваване са открити основно от периода на късната античност - между V и VII век. „Но е много вероятно, добре запазилите се останки от римската архитектура на езически храм да са използвани и през този период, като не е изключено да са служили като място за християнски богослужения, или като килии на отшелници“, смята професор Млинарчик.
Потвърждение за присъствието на християни е открито под формата на изображение на кръст сред руините в дворната част на комплекса.
Освен артефактите, археолозите са открили и погребения – четири гроба. Засега обаче експертите не са успели да установят възрастта им. „Най-вероятно това са погребения на бедуини от късния османски период, започвайки от XIX век“, подчертава проф. Млинарчик.
Археолозите се надяват, че през 2020 година ще могат да продължат с разкопките. Тогава, може би, ще успеят да научат и древното име на селището, където се е намирал храмовият комплекс.
0 коментара:
Публикуване на коментар