Екип японски астрономи са идентифицирали около 1800 свръхнови звезди, включително и 58 от тип Ia, които се намират на дистанция от 8 милиарда светлинни години от нас. Изследователите са използвали комбинираните възможности на един от най-мощните цифрови фотоапарати в света и телескопа, който е с най-широко зрително поле, спрямо всички останали големи телескопи. Резултатите от изследването са публикувани в края на месец май.
Свръхнова се нарича звезда, която завършва живота си с експлозия. Често такива звезди за кратко засияват толкова, колкото и галактиката, в която се намират. Яркостта им около един милиард пъти надхвърля яркостта на Слънцето и това се наблюдава в продължение на между месец и половин година, преди да яркостта да започне да намалява. Свръхновите от тип Ia са полезни, защото по константната им начална яркост, експертите могат да изчислят на каква дистанция от нас се случва експлозията. А това, от своя страна, е важно за астрофизиците, които се занимават с точното определяне на темповете, с които се разширява Вселената.
През последните години все по-често изследователи докладват за наблюдаването на нов тип свръхнови звезди, които са пет до десет пъти по-ярки от свръхновите от тип Ia. Този нов тип беше наречен хипернови звезди и са един от най-любопитните обекти за проучване от астрономите в последно време. Необичайно високата им яркост позволява на изследователите да регистрират избухването им в най-отдалечените кътчета на Вселената, които обикновено са трудни за наблюдения. Тъй като далечните места във Вселената означават и далечен поглед назад във времето към ранните години от съществуването на всемира, изучаването на този тип звезди може да даде повече информация за характеристиките на първите, масивни и ярки звезди, формирали се след Големия взрив.
Избухването на свърхнови обаче е рядко събитие, а освен това в света само няколко телескопа са с нужните характеристики, позволяващи им да заснемат ясни образи от дълбините на космоса, където се случват експлозиите. За да повишат шансовете за регистриране на свръхнови, екип, ръководен от проф. Наоки Ясуда от Института по физика и математика на Вселената „Кавли“ (Kavli IPMU) и изследователи от Университета Тохоку, Университета Конан, Националната астрономическа обсерватория на Япония, Университета на Токио и Университета на Киото, са провели изследването си с помощта на телескопа Субару.
Телескопът е способен да генерира много детайлни звездни образи, а инсталираната на него цифрова Hyper Suprime-Cam с резолюцията си от 870-мегапиксела, заснема изображения на много широка област от звездното небе. Чрез заснемането многократно на изображения на един и същи регион от звездното небе през период от шест месеца, астрономите могат да идентифицират появата не свърхнови; просто следят за звезди, попаднали в изображенията, които засияват изведнъж, а след това постепенно изчезват.
В резултат на тези наблюдения екипът е регистрирал 5 хипернови звезди и около 400 свръхнови от тип Ia. 58 от тези свръхнови от тип Ia са избухнали на дистанция от над 8 милиарда светлинни години от нас. За сравнение, на изследователите, работещи с космическия телескоп „Хъбъл“, бяха нужни 10 години, за да идентифицират общо 50 свръхнови звезди, намиращи се на над 8 милиарда светлинни години от Земята.
„Телескопът Субару и Hyper Suprime-Cam вече помогнаха на изследователите в създаването на 3D карта на тъмната материя и наблюдения на най-ранните черни дупки [във Вселената]. Сегашното изследване обаче доказва, че този инструмент разполага с много добри възможности за откриване на свръхнови звезди, които се намират изключително далеч от нас. Бих желал да благодаря на всички сътрудници от екипа, които отделиха много време и положиха усилия в този проект. Надявам се, че при анализа на данните от заснетите изображения, ще видим цялата картина на Вселената, която е скрита в тях“, пише проф. Ясуда.
Следващата задача, която си поставят изследователите от екипа, е, да изчислят с по-висока точност скоростта на разширяване на Вселената, както и да се проучи въпроса, как тъмната енергия се е променила във времето.
Цялото изследване може да се прочете в Publications of the Astronomical Society of Japan.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар