Точката, в която едно тяло се намира най-близо по орбитата си до Слънцето, се нарича перихелий.
В 7:20:09 часа българско време на 3 януари 2019 година Земята е най-близо до Слънцето за тази година. В този момент планетата ни ще се намира на дистанция от 147 099 763 километра от звездата, около която обикаля. Най-голямото отдалечаване по орбитата - афелият, тази година ще бъде в 0:10:40 часа на 5 юли, когато Земята ще е на разстояние от 151 104 283 километра от Слънцето.
Диаграмата показва положението на Земята по орбитата ѝ. Обозначени са точките на равноденствията и слънцестоенията, както и точките на афелий и перихелий.
Поради елептичността на орбитата на Земята, планетата ни постоянно се намира на различна дистанция от Слънцето. Перихелият на орбитата ни е в дните между 2 и 5 януари. Тогава Земята се намира най-близо до Слънцето. На 20 или 21 март се намираме в точката на пролетното (за Северното полукълбо) равноденствие, на 20 или 21 юни – в точката на лятното слънцестоене. Малко след това Земята се оказва в афелия и е най-далеч от Слънцето. Това се случва между 3 и 7 юли. На 22 или 23 септември преминаваме през есенното равноденствие, а цикълът завършва на 21 или 22 декември, когато е зимното слънцестоене в Северното полукълбо.
Една от най-разпространените заблуди е, че сезоните на Земята се дължат на различното разстояние, на което планетата се намира от Слънцето. В афелия си Земята се отдалечава най-много до дистанция от 1,0167 Астрономични единици (AU), или на 152 093 481 километра от Слънцето. В перихелия, когато сме най-близо до светилото ни, дистанцията може да намалее до 0,9833 AU, или 147 096 205 километра.
Но периодите на най-голямо нагряване и изстиване на хемисферата се диктуват не от тази дистанция, а от наклона на земната орбита спрямо плоскостта на орбитата ни. През лятото оста на Земята е наклонена в посока към Слънцето, което води до по-голяма продължителност на светлата част на денонощието и до по-голямо нагряване.
0 коментара:
Публикуване на коментар