В края на XIX век в река Тибър е открита 2000-годишна играчка - модел на римска колесница за надбягвания, който сега е част от експозицията на Британския музей. Ново изследване в наши дни разкрива интересна "тайна" за колесниците от онова време. За да повишат шансовете си за победа в римския вариант на Формула 1, майсторите прибягват до една хитрост: на двуколесните колесници обковавали само дясното колело с железен обръч.
"Оснвоно колелата се изработвали от дърво, лепило, приготвяно от животински останки и ленти от сурова кожа, която се стяга при изсъхването си (за критичните места на сглобките) - нещо като еквивалент на съвременните скоби", пояснява Бела Шандор, професор по инженерна физика в Университета на Уисконсин. "Към това на колелата за състезателни колесници са добавяни тънки железни обръчи, които се закрепват по периметъра на "състезателната гума", за да придадат допълнителна здравина на колелото".
В изследване, чиито резултати са публикувани в Journal of Roman Archaeology, се твърди, че добавянето на желязна лента на дясното колело на колесницата, е повишавало с цели 80 процента шансовете за победа в надпреварите.
Подобно решение има оправдан инженерен смисъл, както в античността, така и днес, смята водещият в изследването проф. Шандор.
 |
| Бронзовата играчка от колекцията на Британския музей |
Бронзовата колесница вероятно е била играчка, изработена за детето на заможен човек. Изследователите дори изказват по-смело предположение - играчката може да е принадлежала на самия Нерон, за когото през I век историкът Светоний пише, че обичал да си играе с играчки - колесници.
Колелата на играчката някога свободно са се въртели около осите си. Това, според проф. Шандор, показва, че е изработена от човек, който е знаел много за истинските състезателни колесници.
Като използва модела-играчка и някои логично построени приближения, Шандор успява да изчисли основните параметри на римските състезателни колесници. Той достига до заключението, че типичната римска колесница е тежала 25-30 килограма; разстоянието между колелата е било около 155 см, диаметърът на самите колела - 65 см, а водещият прът за конския впряг е бил с дължина от 230 см.
Сред детайлите, които Шандор и асистентката му Юдит Суолдинг забелязват при модела от Британския музей, е и леко повдигнатият край на дясното колело, т.е. майсторът е изобразил железният обръч, с който е подсилено.
 |
| Дясното колело на модела. По периметъра древният майстор е пресъздал и "желязната гума" |
Професорът продължава с логичното оябснение, какво е налагало използването на железен обръч само на дясното колело. По-лесно се направляват конете при извършването на ляв завой, затова и повечето състезания са се провеждали, като колесниците са се движели в посока, обратна на часовниковата стрелка.
"В този случай дясното колело трябва да работи по-добре при овалната форма на хиподрумите, на които завоите са само наляво", пояснява професорът. Той допълва, че някои от римските майстори са обковавали само дясното колело, понеже то се претоварва при левите завои.
"За всеки, запознат с динамиката на движение на такова превозно средство, в този подход има много логика. Пък и всеки, возил се в бързо движещо се превозно средство би разбрал идеята, като се сетите как при ляв завой на автобуса, например, пътниците залитат надясно", обяснява Шандор.
Разбира се, добавянето на железен обръч по периметъра само на дясното колело не прави самата колесница по-бърза. Това обаче дава по-голяма здравина и издръжливост, т.е. прави "машината" по-надеждна в състезанието и това без съмнение е едно предимство.
"Без железният обков, дясното колело по-често - и предимно то - се е чупело; добавянето на "железни гуми" и на двете колела повишава надеждността им, но това е по-малко печелившата комбинация", заявява Шандор. Той е изчислил, че като цяло, колесниците без железен обков са с 50% шанс да спечелят надпреварат, докато тези с железни обръчи и на двете колела имат само 30% шанс да победят. "Колесницата с желязно подсилване само на дясното колело е компромисът по отношение на надеждността, чрез който се гарантира най-висок процент шансове за победа. Моделът на колесница, открит в Тибър, ни дава един по-различен поглед към начина на мислене на римляните и тяхната пристрастеност към състезанията с колесници и залаганията на тези надпревари".
Според Андре Велдмайер, гост изследовател в Американския университет в Кайро, проучването на колегата му Бела Шандор показва, колко много неща предстои да бъдат разкрити около дизайна и стратегиите в античните състезания с колесници. Пред сайта Seeker той заявява, че въпреки множеството изследвания по темата, колесниците, състезавали се пред хиляди в античните хиподруми, все още остават загадъчните "болиди на древния свят".
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар