Изследователи на пещерата Шанидар разказват за новите си находки

Редакцията на списание Science публикува в сайта си интервю с археолога Кристофър Хънт от Ливърпулския университет „Джон Мурс“, който е един от ръководителите на експедицията, работеща в прочутата пещера Шанидар.

Пещерата Шанидар се намира на територията на Иракски Кюрдистан. Прочува се в края на 50-те години на ХХ век, когато експедиция от Колумбийския университет, водена от Ралф Солецки, намира костни останки от седем възрастни и две деца, живели преди между 35 000 и 65 000 години. През 2006 година Мелинда Зедер от Смитсоновския институт, докато каталогизира животински кости, открити в пещерата, идентифицира на пропуснати от предишните изследователи кости от крака на неандерталец. Тези останки са каталогизирани като Шанидар-10. Най-известен сред научните среди е индивидът, записан като Шанидар-1. А през септември миналата година средствата за масова информация в Кюрдистанския автономен район на Ирак съобщиха за нови находки от пещерата – още костни останки от неандерталци.

В интервюто за Science, Кристофър Хънт припомня, че британски археолози работят в пещерата от 2014 година. Но сега учените разполагат с много повече съвременни методи за изследване, които не са били достъпни по време на разкопките, проведени от Ралф Солецки. През есента на 2018 година археолозите са открили останки от неандерталци, сред които има и череп, който макар и разтрошен от тежестта на натрупаните отлагания, все пак се е запазил до голяма степен в пълния си обем. Възрастта на находката е между 60 000 и 90 000 години. По-точна датировка ще има, когато приключи радиовъглеродния анализ, който се извършва в лаборатории в Оксфорд. Учените ще се опитат и да извлекат ДНК от костите.

Според Кристофър Хънт, много интересен е фактът, че новите останки са намерени в непосредствена близост до откритите през 50-те години на ХХ век кости на две жени и един юноша. Тогава специалистът по древни растения и полени Арлет Леруа-Гурхан интерпретира намерените при скелетите натрупвания от цветчета и полени като свидетелство, че останките на починалия са били украсени с цветя. След приключване на всички анализи, Хънт се надява, че ще има достатъчно данни, за да може тази хипотеза да бъде проверена. Засега той признава, че не разполагат с удовлетворяващи всички изисквания доказателства, че при неандерталците от пещерата Шанидар е съществувал някакъв погребален обред.

Черепът, отрит през есента на миналата година

Телата в „погребението с цветята“ се намират в много ограничено пространство, но пък са разположени в различни слоеве. Това означава, че погребенията – ако наистина са погребения – са от различни времеви периоди. От една страна тази информация може да се интерпретира като свидетелство, че мястото е играело важна роля за неандерталците и те са се завръщали там в продължение на много поколения, за да погребват починалите си. Но може да се тълкува и като съвсем случайно съвпадение.

В интервюто Хънт разказва още и за проблемите, с които се сблъскват изследователите. През 2014 година, като следствие от настъпването на терористичната групировка Ислямска държава в района, учените са принудени да напуснат обекта. Сега в близост до пещерата се намира база на въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, която се грижи и за безопасността на археолозите, работещи в Шанидар.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>