Доктор Катрин Хол от Университета в Отаго, Нова Зеландия, предлага своя теория, чрез която обяснява загадъчната смърт на Александър Македонски. Публикувала е разработката си в списание The Ancient History Bulletin.
Александър III Македонски умира на 10 юни (а в някои източници се посочват 11 юни или 13 юни) 323 г. пр.н.е. Смъртта му настъпва след като Великия прекарва 10 дни измъчван от треска. Няколко са съществуващите версии за причините за смъртта му, но никоя от тях не е абсолютно доказана. Различните изследователи тълкуват по различен начин историческите факти и документи.
Според една от версиите, причина за смъртта му е малария, друга пък предлага Нилска треска. Освен това има версии за различни отрови, които биха могли да са причина за кончината на Александър. Доктор Катрин Хол предлага много по-радикална идея. Според нея, смъртта му е настъпила вследствие синдрома на Гилен-Баре.
Синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré Syndrome, GBS) е остра автоимунна, възпалителна полиневропатия (множествено увреждане на периферната нервна система). В периода на прогресиране на синдрома при повечето пациенти се регистрират признаци на инфекция на стомашно-чревния тракт и дихателните пътища.
Катрин Хол се фокусира върху това заболяване, тъй като то, за разлика от всички други версии, обяснява едно от необичайните свидетелства: тялото на Александър не показва признаци на трупно разложение в продължение на шест дни след смъртта му. В същото време, хипотезата не изключва всички останали записани от историците факти: повишена температура, болки в стомаха и прогресираща възходяща парализа. Д-р Хол смята, че болестта е започнала с инфекция от Campylobacter pylori, която е характерна за GBS и е известно, че по онова време е била широко разпространена.
Изследователката обръща внимание и на това, че Александър Македонски запазва разсъдъка си до самата си кончина. Подобен симптом също се вписва в диагнозата остра моторна невропатия, която предизвиква парализа, но не уврежда когнитивните функции. В същото време изследователката отбелязва, че по-рано за настъпването на смъртта се е съдело по наличието или липсата на дишане, но не и на пулс. Ако се вземат под внимание парализата и занижената потребност от кислород, то изглежда напълно вероятно, дишането на пълководеца да е станало практически незабележимо. От това авторката на хипотезата стига до извода, че приближените му са приели Великия за мъртъв, доста преди реално да е настъпила смъртта.
„Бих желала да предизвикам дискусия, след която не е изключено и да се наложи пренаписването на учебниците по история, защото смятам, че същинската смърт на Александър Македонски е настъпила шест дни по-късно, отколкото се смята. Съществува вероятност това да се окаже и най-известният в историята случай на грешно диагностицирано настъпване на смъртта“, пише д-р Катрин Хол.
И още нещо, което е много важно да се отбележи: дори и правилно поставена диагноза, ако Александър е развил синдром на Гилен-Баре, той е бил обречен. В онези времена срещу заболяването няма разработени методи за лечение. Едва в наши дни и то благодарение на сложен комплекс от препарати и процедури, смъртността от това заболяване е сведена до 5% от случаите.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар