През изминалия полеви сезон в Денисовската пещера е открит голям фрагмент от древна диадема. Изработена е от кост на мамут, а възрастта ѝ се оценява на около 45-50 000 години. Археолозите от Института по археология и етнография към Руската академия на науките, които работят на обекта, казват, че праисторическите хора са носили този обръч на главата си, за да държи косата им, т.е. бил е използван като предмет от ежедневието.
Диадемата е била счупена още по времето, когато е ползвана или малко след това. За всекидневното ѝ използване свидетелстват следите от носенето ѝ – на определени места са налице износвания, които специалистите по трасология лесно могат да различат от тези, получени в процеса на изработка на предмета. По повърхността на диадемата няма орнаменти, което също подкрепя версията, че предметът не е използван като някакво култово украшение.
На закръгления край на фрагмента има отвор, през който очевидно е бил прекарван шнур, за да може диадемата да се завърже на тила. По-рано в Денисовската пещера е открит малък фрагмент от челната част на орнаментирана диадема. Заедно с новата находка, изследователите вече имат по-голямо основание да твърдят, че древните обитатели на Денисовската пещера са носили диадеми в продължение на хиляди години, а естествено е да се предполага, че са ги изработвали самостоятелно. За това говорят и многобройните заготовки и фрагменти от обработени бивни на мамут, открити в пещерата.
„Бивните от мамут са използвани от древните хора, като материал за изработването на най-различни предмети – най-вече украшения под формата на гердани, амулети, гривни и т.н., но от същия материал са правени и игли за шиене и наконечници за стрели. Що се отнася до най-старите диадеми, то това са наистина много редки находки, при това не само за Денисовската пещера, а и в света изобщо. Нещо повече: фрагментът, който открихме е достатъчно голям – от тилната до лицевата част на слепоочието. Като се вземе предвид и дебелината на самата пластина, от която е изработен и от достатъчно големия диаметър, може да се твърди, че предметът е принадлежал на мъж с голяма глава“, обяснява Александър Федорченко, младши научен сътрудник от Института по археология и етнография към РАН.
Огънатата пластина от бивна на мамут се оказва, че много добре приляга към слепоочието и до тилната част на самия археолог, като повтаря идеално извивката на главата му. Ученият подчертава, че диаметърът на окръжността на диадемата може леко да се е променил, заради постепенното изправяне през хилядолетията на огънатия детайл.
„Първият етап от изработването на такива предмети включва продължителното накисване, така че материалът да придобие пластичност и да не се пука по време на обработването му. След това материалът се стърже и полира, докато се получи пластина с нужната дебелина и форма.
„Огънатият предмет има свойството с течение на времето да възвръща изходната си форма, така че да се съди за размера на главата на древния човек, носил тази диадема, може само в определени граници. Трябва да се отчитат и законите на физиката“, обяснява Александър Федорченко.
„През годините на изследвания в Денисовската пещера сме събрали доста внушителна колекция от изделия, изработени от бивни на мамут. Имахме възможността детайлно да проучим цялата технологична последователност в обработването на този материал. Предметите са над 30: повечето са разнообразни маниста, но има и три пръстена, фрагменти от гривни, наконечници за копия и стрели. Толкова голям предмет, какъвто е диадемата, е много рядка находка за територията на цял Сибир. Диадеми от бивни, в това число и с орнаменти, по-рано са откривани от археолози в крайния Север и в Източен Сибир, но периодът, когато са използвани, е значително по-късен – предметите са датирани отпреди около 28 – 20 000 години. Освен това, от гледна точка на трасологията, диадемата отлично демонстрира всички възможни методи за обработка на бивна от мамут, които са използвали древните обитатели на Денисовската пещера, а именно: дялкане, накисване, огъване, шлифоване, полиране, пробиване. Тоест, на практика това са всички възможни технологии за обработка – от „а“ до „я“, характерни за палеолита, но някои от тях сме свикнали да свързваме само с дейността на Homo sapiens. Тук, както личи по всичко, имаме признаци за друга, по-древна култура, защото сред костните останки от древни хора в Денисовската пещера, открити през целия период на изследвания, не са намерени следи от фрагменти, принадлежащи на скелета на Homo sapiens. Вместо това, учените не веднъж са откривали фрагменти от кости на новия човешки подвид, получил названието Homo altaiensis или денисовски човек“, разяснява Федорченко.
Проблемът при датирането на най-древните изделия, изработени от бивни на мамут, се състои в това, че самият материал е много дълготраен и удобен за обработка, а от там е бил много често използван от древните хора. При това, ако се датира самото изделие, например с радиовъглеродния метод, като резултат ще получим датата на смъртта на мамута. А възрастта на бивната може да се различава от времето, когато е обработена, при това с хиляди и дори десетки хиляди години. За датирането на такива предмети, изработени от дълготрайни материали, трябва да се установи възрастта на археологическия слой, в който са открити. А това може да се извърши или с помощта на радиовъглероден анализ на останки от животински организми в същия слой, или с помощта на оптичното датиране OSL – оригинална съвременна технология, която позволява да се установи периода, когато културосъдържащият слой е бил повърхностен, т.е. излаган е на дневна светлина и е поглъщал фотони.
Александър Федорченко смята, че е възможно да бъде открита и останалата част от диадемата, пак поради изключителната дълговечност на материала, от който е изработена. Но успехът на търсенията зависи от много неща, в това число и дали просто другият фрагмент не е бил повреден и изхвърлен другаде, или пък да е изяден от пещерна хиена. „Пещерните хиени са можели да изядат месото на животно, заедно с дори едри фрагменти от кости, без да е нужно да ги сдъвкват много. Наши колеги откриха по бивните на малък мамут следи от стомашните сокове на пещерна хиена. Разбира се, ако другият фрагмент от нашата диадема е останал в пещерата, рано или късно ще го открием“, пояснява Федорченко.
Предстои да бъдат извършени консервационни и реставрационни дейности, а след това фрагментът от палеолитната диадема ще бъде заснет в цялостния си вариант и изображенията му ще бъдат достъпни за широката публика.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар