Вземете за пример фразата “целостта укротява безкрайността на явленията” (в оригиналното изследване точната фраза е "wholeness quiets infinite phenomena." - бел.ред.). Очевидно е, че това е една пълна и завършена… глупост. Всъщност, фразата е генерирана на случаен принцип от специален сайт, чиято задача е... да генерира случайни фрази. Мнозина различават липсата на какъвто и да е смисъл във фразата почти веднага; на други е нужно известно време, за да осъзнаят, че са прочели дълбокомислена глупост.
Но за изненадващо голяма част от хората тази фраза се оказва вдъхновяваща и според тях тя не звучи глупаво. Докторантът от Университета във Ватерло (Онтарио, Канада) Гордън Пеникук извършва проучване по темата, защо едни хора по-лесно се "връзват" на такива фрази, отколкото други. Той казва: “Болшинството от хората се възхищават от фрази, които аз наричам “псевдо-дълбокомислени тъпотии”.
“Целостта укротява безкрайността на явленията” е само една от многото случайно генерирани фрази, които Пеникук и екипът му от специалисти от Университета във Ватерло използват в ново изследване, целящо да провери доколко хората са възприемчиви спрямо безсмислици. Експериментът е съставен от четири отделни части. За генерирането на фразите, използвани в изследването, екипът използва този сайт, който сам рекламира себе си като “Ново поколение Генератор на тъпотии” (тъпотии е дипломатичен начин да се замести bulls*** - бел.ред.).
В първата част на изследването, участниците – над 300 на брой – трябва да поставят оценка от 1 до 5 на дълбокомислени фрази, генерирани от посочения (в червено - бел.ред.) сайт. Резултатите са зашеметяващи. Средно, творенията на “генератора на тъпотии от ново поколение”, са оценени с 2,6 точки – т.е. хората са ги намерили за достатъчно дълбокомислени. Но не е само това. Повече от 25% от участниците дават на случайно генерираните фрази оценка от 3 и нагоре, което означава, че ги намират за задълбочени и дори за дълбокомислени.
Във втората част на изследването са използвани псевдо-дълбокомислени фрази, взети от реалния свят. Например, част от тях са “щипнати” от туитове, публикувани в Twitter акаунта на Дийпак Чопра, за които реалните отзиви са “повърхностно” или “празно откъм съдържание” (нещо като: "nature is a self-regulating ecosystem of awareness” /природата е саморегулираща се система от осведоменост/). Към тези фрази са добавени и случайно генерирани от първата част на изследването. Резултатите са почти същите, както в първия тест. “Участниците сметнаха, че туитовете са също толкова дълбоко наситени със съдържание, колкото и случайно генерираните фрази. Иначе казано, хората еднакво зле усетиха “тъпотията” и в двата типа псевдо-дълбокомислени сентенции”, казва Пеникук.
В третата и четвъртата част на изследването са включени и твърдения от ежедневието (например: “Повечето хора харесват някакъв тип музика”) и афоризми, които масово са приети за наситени със смисъл (като: “Водата дълбае скалите не със сила, а с постоянство”). Целта е да се провери, дали участниците в теста не са решили просто да смятат всяка фраза за дълбокомислена. И докато част от участниците успяват да разпознаят наистина задълбочените сентенции (или поне относително наситените със смисъл), то масовката в теста изобщо не се справя добре. Нещо повече, една четвърт от участниците в теста дават на псевдо-дълбокомислените тъпотии по-високи оценки, отколкото на истински натоварените със смисъл сентенции.
Причината, поради която хората са склонни да видят дълбок смисъл в мъглявите фрази или синтактично правилните, но абсолютно произволно съставени изречения, остава загадка. Възможно е някои да не са разбрали какво не разбират, просто защото в предложените им фрази няма нищо за разбиране. Или пък просто по принцип четат нещата без да влагат скептично и критично мислене.
Налице са обаче някои тенденции в личностните характеристиките на онези, които са склонни да виждат дълбочина в псевдо-дълбокомислените тъпотии. Учените подчертават в частност корелациите между характерни за участниците в теста особености и готовността им да приемат псевдо-дълбокомислените фрази. Ето точното описание на връзките, които са открили:
По-възприемчивите към “дълбокомислените тъпотии” участници са по-малко замислящи се, с по-слаби когнитивни способности (т.е. с по-ниски нива на вербален и подвижен интелект*); демонстрират склонност към онтологични обърквания (т.е. налице е склонност лесно да вярват в неща, които не могат да бъдат доказани по емпиричен път [например, че молитвите имат лечебна сила]); проявяват и приемат конспиративното мислене; по-често при тях се проявява религиозно чувство и вярвания в паранормални явления; и са по-склонни да вярват на алтернативната медицина и други нетрадиционни методи за лечение.
Пеникук дипломатично обобщава наблюденията си от изследването с думите: “Бих казал, че голяма част от хората са прекалено доверчиви и отворени към почти всякакви идеи. Не проявяват достатъчно скептично или критично мислене по отношение на онова, което четат”.
Пеникук и екипът му не са първите, които проявяват интерес към разпространението и ефективността на “тъпотиите”. Мнозина са извършвали подобни изследвания, в това число и философът Хари Франкфурт от Университета в Принстън, който през 2005 година размишлява по значимостта на явлението в съвременното общество и излага заключенията си във философското есе “On Bull****".
Изследването на Пеникук обаче е новаторско в едно отношение. Другите се фокусират върху склонността на хората да търсят и да "купуват" псевдо-дълбокомислени тъпотии, докато Пеникук анализира онези неща и характеристики, които правят хората по-податливи на такива влияния.
“Изследването ни е само първа стъпка и заключенията ни са все още в груб вариант. Но истинската стойност на работата ни, целта на цялото проучване, не е просто да покажем, че прекалено много хора са склонни да приемат неща, които не би трябвало да приемат; целта ни е да покажем, че съществува достатъчно прецизен начин предварително да установим доколко даден човек е склонен да вижда мъдрост в откровени безсмислици”, казва Пеникук.
Казано още по-просто, ако искате да разберете, доколко наивен е някой, просто му цитирайте някоя дълбокомислена тъпотия и го помолете да ви опише колко мъдра според него е тя.
_________
* подвижен интелект се нарича способността на индивида да мисли логично, да анализира и да взема решения независимо от предишния си опит
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар