7 декември 2018 г.


Метеор, взривил се в небесата в близост до Мъртво море преди 3700 години, може да е станал причина за унищожението на цели общности. Взривът би могъл да убие десетки хиляди хора, а и да осигури ядрото за онези легенди, записани по-късно в някои от библейските истории. Районът, пострадал от евентуален такъв взрив, се намира на територията на съвременна Йордания и днес се нарича просто Долината на река Йордан. Повечето доказателства, че подобен катаклизъм се е случил над подобната на чиния долина с диаметър около 25 километра, идват от археологически данни, събрани по време на разкопки на градът от бронзовата епоха Тал ел-Хамам. Според мнението на някои изследователи, това е градът Содом, за който се говори в Стария завет.

В Тал ел-Хамам археологически разкопки се провеждат през последните 13 години и специалистите са открили някои доста убедителни доказателства, подкрепящи хипотезата за мощен взрив в атмосферата над това място. Учените са представили констатациите ѝ в средата на месец ноември по време на годишната среща на Американския колеж по изследвания на Ориента. Водещ автор в изследването е Филип Силвия от университета „Югозападна Троица“. Едновременно е публикуван и доклад на Филип Силвия в съавторство с археолога Стивън Колинс; публикацията е озаглавена "The Civilization-Ending 3.7KYrBP Event: Archaeological Data, Sample Analyses, and Biblical Implications".


Тал ел-Хамам е бил процъфтяващ град-държава, разположен в сърцето на Йорданската долина. Цивилизацията се е развивала на това място повече от 2500 години. Самият град е представлявал административния център на малкото царство. Защитавала го е стена, обграждаща цитадела с периметър около 2,5 километра. Стената на места е с дебелина 30 метра и се е издигала на 15 метра височина. Открити са множество порти във фортификационното съоръжение, което е разполагало с кули, а вероятно и други елементи, формиращи защитата на цитаделата. Всичко това обаче е заличено, когато метеор се е взривил в атмосферата и е довел до катастрофа в целия регион.



Доказателства, събрани от археолозите в Тал ел-Хамам, разказват историята на този катаклизъм. Когато метеорът се взривява в небето над Йорданската долина, се образува много гореща и мощна ударна вълна. Тя връхлита и буквално изтрива всички населени места в района. Учените изчисляват, че въздействието на ударната вълна е засегнало площ от най-малко 500 квадратни километра. Районът остава ненаселен за забележително дълго време – поне 700 години никой не желае да живее на това място. Доказателствата, че подобно явление е много вероятно да се е случило в района, са по няколко направления.

В статията си Силвия и Колинс твърдят, че разрушенията и повредите по защитната стена и други структури в града са със строга линейна насоченост, което е подкрепящо хипотезата за въздействие от ударна вълна. В миналото археолозите са се питали, дали е възможно мощно земетресение да е причинило разрухата в региона, но при земен трус разрушенията нямаше да са така отчетливо линейно насочени, каквито на практика се откриват по сградите в древния град.


Друг възможен сценарий, разглеждан от археолозите е, земетресение, което е довело до изхвърлянето и последвалото възпламеняване на нефтени гейзери. Такова пожарище би обяснило дебелите пластове пепел, откривани в разкопките на Тал ел-Хамам, но не може да обясни „липсата на срутвания на стените от кирпич, с каквито са градени домовете в града, и които се наблюдават като характерна картина при мощни земетресения“, пишат още авторите на доклада. Археолозите проучват района в продължение на 13 години, като си поставят за цел да открият повече доказателства за хипотетичния взрив на метеор в небето над Тал ел-Хамам. Сега Силвия и Колинс са убедени, че са открили нужните им доказателства.



В останките на града са открили керамичен съд, който от едната страна е разтопен до стъкло. Подобно стапяне е възможно да се случи само при наличието на много висока температура. При изследването под микроскоп на стопената керамика, учените установяват в стъклените балончета наличието на кристалчета циркон – минерал, който може да се образува само при температура от над 4000 градуса по Целзий. Освен това, слоят от разтопена глина, който се е превърнал в стъкло е с дебелина само от 1мм, а не е проникнал на дълбочина в материала на съда. Това показва, че керамиката е била подложена само на краткотраен, но мощен изблик на топлина, а не е била подложена на продължително термично въздействие, каквото би се наблюдавало, ако се запалят нефтени фонтани. Изследователите стигат до заключение, че керамиката е била изложена на въздействието на температури между 8000°C и 12000°C, което е продължило едва няколко милисекунди. А това безспорно е в подкрепа на теорията за взривяващо се тяло в атмосферата и последвалата от това топлинна и ударна вълна.

По време на разкопките изследователите се натъкват и на „скална стопилка“ с тегло над 600 грама. Това е агломерация от три различни видове скала, разтопени под въздействието на екстремно високи температури, които са покрити със слой от стъкло. И тук се откриват кристали циркон, а детайлният анализ на стопилката показва, че вероятно е била подложена на въздействието на температура от 12 000 градуса по Целзий в продължение на няколко секунди.

Последното от направленията на доказателствата в подкрепа на хипотезата за взрив на метеор, касае онова, което се е случило с целия регион на Тал ел-Хамам след евентуалния унищожителен катаклизъм. Този район се смята за най-добре водоснабдената, пригодна за развитието на стабилно земеделие част от долината на река Йордан. И все пак, в продължение на около 700 години след унищожаването на Тал ел-Хамам, регионът остава незаселен. Каква може да е причината за това, ако екстремално високите температури са изпепелили всичко, но въздействието им е било само в рамките на няколко секунди?



Отговорът е „записан“ в почвата, твърдят изследователите. Извършени са анализи на шест проби, взети от почвените слоеве над, от времето на и преди предполагаемият катаклизъм. Геохимичните анализи показват, че „нивата на соли и сулфати надвишават 6 процента (60 000 ppm) в слоя пепел и над 5 процента (50 000 ppm) в почвените слоеве непосредствено над и под слоя от пепел“. Източник на това „солно замърсяване“ би следвало да е Мъртво море, което граничи с района на Йорданската долина.

Тайгата след Тунгуския феномен
Авторите на изследването твърдят, че мощната ударна вълна и топлината, която се поражда от взривяването на метеора, не само са разрушили селищата в региона. В допълнение на това се е отложил и слой от соли и сулфати, който прави повърхностния почвен слой непригоден за земеделски дейности в продължение на стотици години. Соленост на почвения слой от 12 800 прави невъзможно поникването на пшеница, а ечемикът не може да се развива, ако солеността надхвърля 17 900 ppm. Изследванията посочват, че тези прагове са значително надвишени.

Има и още доказателства, които подкрепят хипотезата за взривяването на метеор над Тал ел-Хамам. Взривяването на подобни тела над Тунгуска и Челябинск оставят характерни следи, които могат да се видят и при Тал ел-Хамам. Такива своеобразни „подписи“ на взривното въздействие на метеор в атмосферата са например, „високите нива на платина, високото съдържание на магнитни сферули, както и на обекти, известни като Скориа-подобни (SLO)“, пишат авторите на изследването.

От всички събрани данни учените достигат до заключението, че се касае за случай на взривяването на метеор, чиято мощност е сравнима с взривяването на ядрена бойна глава с 10 мегатона тротилов еквивалент. Взривът е станал на около 1 километър над североизточния край на Мъртво море. Такава експлозия дава адекватно обяснение на всички данни и доказателства, събрани в Тал ел-Хамам, твърдят учените.



„Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения“. (Битие 19:24-25)
Картината "Лот и дъщерите му" на Лукас ван Лайден (1520 г.). На заден план художникът е нарисувал унищожаването на Содом и Гомор
Някои учени смятат, че Тал ел-Хамам е библиейския град Содом. Това допускане се лансира вече от доста време. Градът се намира на правилното място, а взривяването на метеор в небето над него би обяснило много добре цитата от библейския разказ. Интересна подробност е, че в Библията се споменава изрично и сярата, а както става ясно от научните изследвания отлаганията от сулфати и соли след подобен катаклизъм наистина „унищожават цялата земя“. Но не всички учени са готови да се съгласят с такова тълкуване.
Тези, които не са съгласни, казват, че географски нещата не съвпадат. Други пък виждат объркване в хронологията. С това проучване, обаче, ще трябва да се съобразят и двете страни в този спор и да преосмислят нещата, вече подкрепени с факти от научно естество.

Библията е интересна от историческа гледна точка, защото в нея са смесени понякога разкази за действителни събития и християнската митология. Сега, когато е налице логично подредена теория за взрив на метеор, заличил района, където може би се е намирал библейският град Содом, може да се откажем от идеята, че християнският Бог е изпратил „огън и жупел“ на жителите му, за да ги накаже за разюзданата им проява на хомосексуалните им наклонности. Още веднъж – както по всичко личи – ще се окаже, че чисто естествен феномен е станал повод за възникването на митологична история, а всичко, което хората са си обяснили с прищявките на богове и богини си е просто проява на природата.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...