NASA публикува нов доклад, в който подробно са описани всички данни, с които разполага науката по отношение на безпрецедентния междузвезден обект, засечен да пресича Слънчевата система през отминаващата година.
Обектът беше наречен Оумуамуа, което преведено от хавайски означава „гостенин отдалеч, дошъл за пръв път“. Кръстен беше на хавайски, защото за пръв път беше регистриран от телескоп на Хавайския университет през октомври 2017 година, докато пресича Слънчевата система. В научните среди Оумуамуа предизвика голяма дискусия, защото някои от по-смелите предположения допускаха, че издълженият по форма обект може да е „космически апарат, дело на извънземна цивилизация, задвижван от слънчеви платна“.
Колкото и прекрасно да звучи за завършек на 2018 година да отчетем, че сме засекли най-после обект, създаден от извънземна цивилизация, шансовете това да се случи са… никакви.
Малко след като за пръв път беше регистрирано присъствието на Оумуамуа в Слънчевата система, учените насочиха към него космическия телескоп Спицър. Спицър следи комети, като извършва наблюдения в инфрачервения диапазон на спектъра; по излъчваната топлина от обектите може да се събере информация за размера им. Но се оказа, че прелитащият междузвезден гостенин е с толкова слабо инфрачервено излъчване, че телескопът не успя да го улови, дори когато обектът беше най-близо до Земята през миналия септември.
Водещият автор на новия доклад, Дейвид Трилинг, пише: „Оумуамуа се оказа пълен с изненади още от първия ден, затова и с нетърпение очаквахме да видим, какво ще ни покаже Спицър. Фактът, че Оумуамуа се оказа толкова малък, че Спицър не успя да го засече, всъщност е много ценна информация“.
От друга страна, тази „невъзможност да бъде засечен“, прави Оумуамуа още по-неразгадаем. Понеже Спицър не успява да открие обекта, учените стигат до заключение за граничните стойности за размерите му, но не и да съдят за формата му. Тогава астрономите изказват предположението, че обектът е „със сферичен диаметър“ около 440 метра, 140 метра или по-малък от 100 метра. Подобен размер се оказва в контекста на публикувано по-рано тази година изследване, в което екип астрофизици изказваха предположението, че ако това е космически апарат, то той може да има малки отвори по повърхността, през които да се изхвърлят газови струи, действайки като реактивни двигатели, чрез които да се променя траекторията на полета му или да се регулира скоростта.
В друго изследване, публикувано в The Astronomical Journal, експерти твърдят, че астероидът може да се окаже с десетократно по-висока степен на отражателна способност, отколкото тази на кометите, реещи се в Слънчевата система. Но и това не бива веднага да се приема като доказателство, че имаме работа с извънземен космически кораб. Отражателната способност на кометите, т.е. тяхното албедо, може да се променя през цялото време на съществуването им. Когато комета преминава близо до Слънцето, ледът, който се намира по повърхността ѝ, се затопля и се изпарява, а заедно с него в космическото пространство се отнасят и прах и мръсотия от повърхността, за да се разкрие друг слой от още по-чист лед и т.н.
Възможно е Оумуамуа да е преминал през такава фаза на „дълбоко почистване“, когато малко повече от месец, след като беше регистриран, премина най-близо до Слънцето.
За съжаление, все още има много неща, които не знаем за Оумуамуа. И вероятно никога няма да можем да научим повече за него. Космическият обект напуска нашата Слънчева система (ако е космически кораб, може пък да се завърне, примерно, след две-три години? Но не можем да виним евентуалните извънземни, че не искат да си имат работа с нас, нали?) и вече е далеч от обхвата на който и да е от съвременните телескопи.
„Обикновено, когато се сблъскаме с подобни противоречиви данни от наблюденията на някоя комета, изчакваме нейното завръщане и пак провеждаме измервания; и така, докато разберем, какво точно наблюдаваме. В случая с Оумуамуа обаче, няма да имаме такава възможност. Той ни напусна завинаги. Вероятно, онова, което вече знаем за него е всичко, което сме могли да научим“, казва Давиде Фарночия от Центъра за изследване на обекти на близки до Земята орбити, който е съавтор в изследванията на загадъчния междузвезден гостенин.
0 коментара:
Публикуване на коментар