Свръхмасивната черна дупка (SMBH) Стрелец A* (Sgr A*), която се намира в центъра на нашата галактика, е 100 пъти по-близо до нас от която и да е друга. Това я прави идеалният кандидат за изследване на процесите и излъчванията от материята, която се натрупва около черните дупки. От няколко десетилетия астрономите извършват наблюдения на SgrA* и са установени флуктуации в диапазона от рентгеновите емисии и инфрачервеното излъчване (космическият прах в региона намалява светлината във видимата част на спектъра над трилион пъти, което прави наблюденията невъзможни) и до субмилиметровия и диапазона на радио честотите.
Моделирането на механизмите на променливостта на светлината е пряко предизвикателство за разбирането ни за акрецията около свръхмасивни черни дупки. Но се смята, че взаимовръзката между времето на излъчване на емисии в различни вълнови диапазони може да даде информация за структурата на пространството, например, ако по-гореща материя се намира в по-малка зона в близост до черната дупка. Една от главните бариери за отбелязване на прогрес в тази насока е липсата на едновременни наблюдения на няколко сегмента от спектъра.
Астрономите Джовани Фацио, Джо Хара, Стив Уийнър, Мат Ашби, Марк Гуруел и Хауърд Смит от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониан, заедно с още техни колеги са осъществили поредица от едновременни наблюдения в няколко честотни диапазона. Използвани са уреди на космическия телескоп „Спицър“, рентгеновата лаборатория „Чандра“, както и няколко наземни телескопа –Keck и Submillimeter Array.
По време на всяка от сесиите телескопът „Спицър“ е наблюдавал непрекъснато флуктуациите на черната дупка в продължение на 23,4 часа. Това е задача, непосилна за изпълнение от никоя наземна обсерватория. Това дава на учените възможността да наблюдават бавно развиващите се във времето тенденции (като противоположност на само кратките ярки излъчвания).
Компютърното моделиране на емисиите от околността на черна дупка е сложна задача, която наред с всичко друго изисква и симулирането на процеса по натрупването, нагряването и излъчването от материята, и (тъй като всичко се случва близо до евентуално въртяща се черна дупка) как Общата теория на относителността прогнозира, че ще се наблюдава радиацията от далечни наблюдатели.
Теоретиците предполагат, че емисиите в по-късите дължини на вълните са от по-близки зони, а емисиите от по-студените зони са по-далечни, като последните се пораждат по-рано и предизвикват първите. Забавянето между двете, следователно, може да отразява разстоянието между тези зони. При предишни наблюдения, в които участват някои от учените от същия екип, са открити доказателства, че горещото, инфрачервено излъчване предхожда субмилиметровите емисии, наблюдавани от SMA.
В новото си изследване учените описват две излъчвания, които очевидно нарушават сегашните и предходните теоретични модели: първото събитие е регистрирано едновременно във всички вълнови диапазони; при второто, рентгеновите, инфрачервените и субмилиметровите емисии се появяват в рамките на един час една от друга, което не е съвсем едновременно, но все пак е неочаквано близко във времето. Това предполага, че се налага да бъдат проведени още много едновременни кампании за наблюдение, за да може теоретиците да усъвършенстват все още доста спекулативния си набор от решения и предположения.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар