Китайската цивилизация е една от най-старите в световната история. Понякога историците се шегуват, че на всяко епохално откритие, направено където и да е по света, съществува вече китайски аналог; само че, откритието в Китай се е случило няколко века по-рано.
И въпреки това, историческото наследство не спасява Китай от грандиозните сътресения, които се случват в страната пред XIX и XX век. Когато виждаме днешният бурно развиващ се Китай е много трудно да повярваме, че в не толкова далечното минало държавата се е намирала на границата на заличаването от политическата карта на света.
В историята на Китай особено място заемат т.нар. Опиумни войни. Това са конфликти от съвършено нов тип, в които се води борба не за превземане на територии, а за контрол над ресурсите и пазарите.През първата половина на XIX век Китай, където на власт е династията Цин (Манджурската династия), води взаимноизгодна търговия с държавите в Европа. Китайските стоки, които навлизат в живота на различни слоеве от населението на Стария континент, се приемат много добре от европейците: чай, порцелан, коприна, ветрила, всевъзможни екзотични джунджурии и дори декоративни кученца. Европа е обхваната от модата по Изтока, като цяло и Китай в частност.
Но Великобритания, водещата морска и търговска държава по онова време, изобщо не е възхитена от начина, по който се подрежда света. Всичко опира до политиката на Манджурската династия, която, водейки изгодна търговия с Европа, продължава да държи китайците далеч от влиянието на чужденците.
За европейците в Китай е отворен достъп само до едно пристанище, а търговията с тях е разрешена само за гилдия от 12 търговеца. Европейците нямат право сами да продават стоките си в Китай. Пробив на този пазар правят само италиански търговци на стъкло и руснаци, продаващи ценни кожи.
Този дисбаланс, меко казано, дразни английските търговци. А и властите в Британската империя изобщо не са във възторг, защото за китайската продукция им се налага да плащат с благородни метали. Водените между двете империи преговори не дават никакъв ефект. Китайският император Цянлун пише на английския крал Джордж III: „Имаме всичко, което можем да си пожелаем и не са ни нужни стоките на варварите“.
За постигането на разбирателство пречат и, така да се каже, политическите възгледи на представителите на династията Цин. Те обявяват себе си за владетели на света, смятайки, че всички останали държави трябва да им плащат данъци. Войнствената риторика обаче не се подкрепя с агресивни действия: Китай просто не се стреми към развиване на външнополитическите връзки, предпочитайки да живее с усещането за „световно господство“. Когато нещата опират до водене на кореспонденция с главите на чужди държави, писмата на китайските императори завършват с фразата: „Треперете, подчинявайте се и не смейте да показвате неуважение“.
Англичаните, които не са свикнали да отстъпват никому, решават да покорят Китай с помощта на… наркотични вещества. В индийската провинция Бенгалия отглеждат опиумен мак и употребяват наркотика в най-различни обреди. Британците, които контролират Индия, решават, че могат едновременно и да увеличат финансовите постъпления от колонията, и да постигнат желания прогрес в Китай.
Британската източноиндийска компания още през 1773 година се сдобива с монопол върху закупуването на бенгалския опиум. През 1775 година емисари на компанията започват нелегално да продават опиум в Китай. Трябва да се подчертае, че в Поднебесната по това време действа пълна забрана за търговия и употреба на опиум.
Разбира се, както се случва често, забраната изобщо не помага. Британската източноиндийска компания, която през 1775 година контрабандно продава едва 1,5 тона опиум, до 1830 година довежда нещата до продажбата на 1500 тона годишно. Наркотрафикът се осъществява с пълното одобрение на английското правителство, което към 1833 година получава онова, към което се стреми – положителен търговски баланс с Китай, постигнат изключително за сметка на продавания наркотик.
Целият бизнес е толкова доходоносен, че през 1834 година британските предприемачи успяват да издействат от правителството да отмени монопола на Британската източноиндийска компания и в Китай започват да нахлуват нови реки от опиум.
Мислещият се за властелин на света китайски император твърде късно усеща какво се случва. Нареденото мащабно събиране на данни в Поднебесната по опиумния въпрос изважда на бял свят покъртителна картина: употребата на опиум е обхванала милиони от поданиците му от всички съсловия, в това число и военни, чиновници, членове на аристократични родове. Доставките на наркотика се осъществяват с посредничеството на корумпирани държавни служители. Опитващите по някакъв начин да се противопоставят на контрабандата, просто са отстранявани от участващите в схемите служители.
Между 10 и 20% от столичните и 20-30% от провинциалните чиновници са превърнати в наркомани, като в някои учреждения между 50-60% от служителите са въвлечени в контрабандата и употребата на опиум. Още по-лоша е картината в средите на войниците и офицерите: в армията пушенето на опиум се е превърнало в повсеместно явление. Китайската нация с бързи темпове, уверено върви към пълна деградация.
През 1839 година императорът назначава Лин Дзъсю на длъжността извънреден императорски пълномощник по борбата с контрабандата на опиум.
Когато пристига в Гуанджоу, чиновникът предприема смели и решителни стъпки. Английските и американските търговци, намиращи се в единственото отворено за чужденци пристанище, са съсредоточили в свои ръце големи запаси от наркотика. Лин Дзъсю нарежда запасите от опиум да бъдат предадени, но след като получава отказ заповедта му да бъде изпълнена, блокира складовете на англичани и американци с помощта на редовна войска. В резултат на операцията са конфискувани над 19 000 сандъка и отделно 2 000 бали с опиум.
Лин Дзъсю обаче, не действа само с рестриктивни мерки. На чужденците е предложено да продължат да търгуват с Китай, но при условие, че подпишат писмено обещания да прекратят завинаги търговията с опиум. Чиновникът дори приема да компенсира със скъпи китайски стоки загубите от конфискувания наркотик на онези, които приемат сделката.
Нещата обаче са излезли извън контрол. В наркотрафика са въвлечени и лица, близки до императора, които настоятелно съветват императора „да спре тормоза срещу бизнеса“. От другата страна са привържениците на силовите действия, които предлагат европейците брутално да бъдат прогонени от Китай.
През декември 1839 година китайският император нарежда пълната изолация и затваряне на държавата за чуждестранни търговци.
През април 1840 година Британската империя обявява война на Китай. Същият месец флотилия от 40 кораба с 4000 войници на борда тръгва от Индия към Китай. Английските претенции са подкрепени и от Съединените Американски Щати.
Общата численост на армията на Китай по това време е около 880 000 човека. Тези сили обаче са разпръснати и десетилетия не са водили реални бойни действия. А към всичко това се добавя и фактът, че употребата на опиум в армията е масово явление. В навечерието на военния сблъсък английските търговци спешно изпращат нови партиди наркотик в районите, където са дислоцирани китайски армейски части. Опиумът е предлаган на толкова ниски цени, че едва ли не е подаряван. Но търговците са си направили сметката, защото победа във войната би покрила всички загуби от търговията с наркотика, при това – с лихвите.
Добре подготвената и още по-добре въоръжена английска армия с лекота разгромява китайските подразделения. Опитът да се окаже що-годе успешна съпротива се проваля. През август 1840 година английските войски се появяват край стените на Пекин и императорът е принуден да предложи преговори на англичаните.
По заповед на императора е възобновена търговията с англичаните, прекратена е борбата с контрабандата на опиум, а Лин Дзъсю е свален от постовете си и изпратен в заточение.
Едновременно с това императорът опитва да протака преговорите и да се отказва от обещаните по-рано отстъпки. Всичко това в крайна сметка довежда до възобновяване на войната, която продължава по същия начин – с абсолютно превъзходство за англичаните.
През 1841 – 1842 година английски експедиционни корпуси действат в редица китайски провинции, превземайки град след град. В началото на август 1842 година британците достигат до Нанкин – южната китайска столица и принуждават императора да приеме всичките им условия.
На 29 август 1842 година е подписан Нанкинския договор, според който Китай се задължава да изплати контрибуция в размер на 21 милиона долара в сребро. За онези времена това е огромна сума. Допълнително Китай трябва да изплати и 6 милиона долара за унищожения опиум. Поднебесната се задължава да отвори 5 пристанища за чуждестранни търговци, а самите чужденци и наетите да работят за тях китайци се извеждат от сферата на обхват на китайските закони. Освен това, Китай предава в английско владение Хонконг.
Това обаче са само началните щрихи от бедствията, които предстоят пред Китай. След Първата Опиумна война в страната избухва гражданска война, която продължава 14 години. Тайпинското въстание, както е известна, коства живота на десетки милиони китайци и от съвременна гледна точка е вторият в световната история военен конфликт по броя на жертвите. Чужденците, разбира се, използват Тайпинското въстание за да се сдобият с още по-голям контрол над Китай.
Повод за началото на нова, Втора Опиумна война, става задържането през 1856 година на плаващия под британски флаг кораб „Ароу“. Властите в Китай подозират, че корабът всъщност се занимава с пиратски действия, контрабанда и търговия с опиум. Арестувани са дванадесет души и въпреки настояванията на Британската корона те не са освободени. След този инцидент Великобритания отново получава достатъчно добър повод, за да обяви война на империята Цин.
Този път във войната се намесват и Франция и САЩ. Руската империя, която наскоро е претърпяла поражение в Кримската война, също проявява интерес към случващото се с Поднебесната.
След като на 20 май 1858 година имперските войски търпят поражение в битките за фортовете Дагу, китайския императорски двор разбира, че съпротивата е безсмислена.
Подписани са т.нар. Тиендзински трактати – поредица от договори между Китай и Великобритания, САЩ, Франция и Руската империя. Договорите предвиждат нови шест пристанища да бъдат отворени за чуждестранни търговци, мисионерите получават право да пътуват свободно в Китай, всички чужденци, обвинени независимо за какви престъпления трябва да бъдат предавани в консулствата на съответната държава и да бъдат съдени по законите на родината си, а правителството на Китай се задължава да възмезди всички военни разходи.
Унизителните условия в новите договори подтикват Китай да възобнови войната. Съпротивата, която китайските войски оказват този път са по-ожесточени, но така и не успяват да постигнат прелом. През 1860 година англо-френските войски се срещат в Хонконг, дебаркират в Бейтан на 12 август и успешно атакуват крепостите Дагу на 21 август. През октомври достигат Пекин, където разрушават и разграбват летния дворец на императора.
Под заплахата да бъдат разрушени от артилерийски обстрел стените на самия Пекин, властите в Китай са принудени да приемат провеждането на нови преговори.
Руската империя е представлявана от Николай Игнатиев, който лавира между страните в конфликта, търсейки приемливо урегулиране на териториалните спорове с Китай. Когато съюзническите войски се оказват пред стените а Пекин, Игнатиев си извоюва ролята на посредник, като организира провеждането на преговорите в Руската мисия. За китайската страна руският посланик успява да издейства отказа на съюзниците от планираната окупация на Пекин.
Срещу това китайските власти се съгласяват да подпишат и ратифицират през ноември 1860 година Пекинския трактат. Руската империя, според договореното, получава левият бряг на река Амур и Усури със всички крайморски заливи до залива Посет и манджурския бряг до Корея. На запад незначително е променена границата между Русия и Китай, която преминава през езерото Зайсан. Русия получава правото на сухопътна търговия в китайските владения, както и възможността да открие три консулства.
Със западните държави договор е сключен по-рано. Империята Цин се задължава да изплати нова многомилионна контрибуция, да отвори за чуждестранна търговия Тиендзин, да разреши китайци да се използват като работна ръка в колониите на Великобритания и Франция.
Като добавка към Хонконг Великобритания получава и южната част на полуостров Каулун.
Търговията с опиум, осъществявана от чуждестранни търговци в Китай, се признава за легална.
Минава известно време и изведнъж чужденците, постигнали желаното „отваряне на Китай“, започват да осъзнават, че „ключът“ за отварянето – опиумът – е създал прекалено много проблеми. „Препятствие не е липсата на търсене на английски стоки в Китай… Заплащането на опиума поглъща всичкото сребро, което води до огромни загуби за общата търговия с китайците… Фабрикантите не виждат перспективи в търговията с Китай“, пишат английските вестници.
Опиумът вкарва Китай в кошмарна криза, продължила десетилетия наред и в крайна сметка кризата се оказва необратима. Към средата на ХХ век плантациите с опиумен мак, който започват да отглеждат вече в самия Китай, заемат площи до около един милион хектара, а потребителите на наркотичното вещество достигат десетки милиони. Да се прекрати тази вакханалия се оказва нелека задача. Едва с идването на власт на комунистите, начело с Мао Дзъдун, китайците успяват да се справят с кошмара на „английския дар“ – опиума.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар