25.6.17

През един хубав ден на 1630 година в Париж пристига млад гасконец. Младият мъж предусеща, че му предстои да изживее едно голямо приключение и че го очаква един съвсем нов начин на живот. Поради тази причина решава, че би било добре, ако ползва от тук насетне фамилията на майка си – д'Артанян.

Точно така. Мускетарят д'Артанян е реална историческа личност, а не само литературен герой. Но кой всъщност е  героят на „плаща и шпагата“?
В южна Франция, в Гаскония, и днес много хора носят фамилия Бац или Дебац. С една проста правописна грешка Дебац се превръща в аристократичното дьо Бац. И нещо подобно се случва, когато забогателият търговец от Люпиак Арно Дебац си купува имението Кастелмор в Гаскония. Изведнъж родът му започва да се нарича дьо Бац дьо Кастелмор.

Неговият внук, Бертран, се жени за истинска дворянка – Франсоаз дьо Монтескьо от рода д'Артанян. И какво от това, че „замъкът на д'Артаняните“ всъщност прилича на обикновена селска ферма – важното е, че родът е стар и с име, има си дори и герб. На Бертран и Франсоаз им се раждат седем деца – четирима синове и три дъщери. Около 1613 година на бял свят се появява Шарл Ожие дьо Бац (а за особени случай към името му бивали добавяни и дьо Кастелмор д’Артанян. В края на дните му пълното му име звучи като Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д'Артанян). Вероятно Шарл не е наблягал много на латинския, отдавайки предпочитанията си на фехтовката и ездата. На 17 годишна възраст младежът „завършва гасконския уличен университет“ и напуска родното гнездо, за да се впусне в приключението, наречено живот.

Замъкът Кастелмор
По онова време много млади провинциалисти постъпват по същия начин. У дома нямат работа или служба, затова се впускат да завоюват столицата. Някои действително успяват. Първоначално Шарл се записва за кадет в една от гвардейските роти. Но всеки от кадетите си мечтае да попадне в ротата на „мускетарите на кралския военен дом“, или казано по-просто, да стане кралски мускетар. Мускетите са взети на въоръжение във френската армия още през XVI век. Тежките фитилни оръжия донасят към облеклото на мускетарите много характерен детайл, по който всеки можел да познае, че приближава човек, носещ цветовете на мускетарите. На пояса си мускетарите носят кожена кесия с барут и оловни куршуми за мускетите. Ритмичното потракване на оловните топчета в кесията ясно посочват на околните, че покрай тях минава мускетар. Мускетарите се превръщат в нещо като гвардейска охранителна рота на краля някъде около 1600 година. Създава я Анри IV. В ротата служат само мъже от знатни дворянски родове. Въоръжени са освен с шпаги и с мускет със скъсена цев, за да може да се ползва по време на езда (за разлика от нормалните мускети, с които се стреля, като ги поставят на опора в предната част на цевта). Истинската слава на мускетарския корпус обаче настъпва по времето на Луи XIII.

През 1634 година кралят формално застава на чело на мускетарската рота. Фактическото командване обаче е поверено на Жан-Арман дю Пейре, граф дьо Троавил – това е истинското име на героя от романите на Дюма – капитан дьо Тревил (ще се придържаме към имената на литературните герои, които са по-широко известни).
Именно в тази най-елитна за времето си войскова част, две или три години след пристигането си в Париж, попада Шарл дьо Бац. При записването си в ротата младежът ползва фамилията на рода на майка си – д'Артанян.

В ротата обаче можело да се попадне и ако човек си купи службата или титла. Сред мускетарите има и такива, които нямат знатно потекло, но са събрали достатъчно пари, за да се сдобият с честта да са сред личната охрана на краля.
Д'Артанян е някакво такова средно положение – в рода му има и малко нобилитет, но я има и поддръжката на бащиното състояние. Подобна е ситуацията и с Атос – неговото пълно име е Арман дьо Силег д'Атос. Той се пада трети братовчед на капитан дьо Тревил, което му е от помощ при постъпването в редиците на мускетарите. Атос постъпва на служба около 1641 година, но носи шпагата само 2 години – през 1643 година загива, вероятно след като е тежко ранен по време на дуел в Париж.
Не е по-богат и Портос, т.е. роденият в протестантско семейство Исаак дьо Порто, както се казва реалното лице, послужило за прототип на героя на Александър Дюма. Исаак дьо Порто започва службата си в ротата под командването на помощника на дьо Тревил. Воюва, бива тежко ранен и се налага да подаде оставка. Връщайки се в Гаскония е назначен в една от крепостите като оръжейник – служба, обикновено поверявана на инвалиди от войните. Почти същата е ситуацията с Арамис. Анри д'Арамиц е братовчед на дьо Тревил и следователно далечен роднина с Атос. Арамис служи в ротата на мускетарите по същото време като д'Артанян, но в един момент изоставя службата и се връща в родните си земи, където изживява дълъг и спокоен живот – почива в имението си около 1674 година.

Тези славни господа са служили по едно време с д'Артанян и... нищо повече.
Близък приятел на Шарл дьо Бац дьо Кастелмор д'Артанян става Франсоа дьо Монлезен, маркиз дьо Безмо, също гасконец. Приятелите му го наричат просто Безмо. Д’Артанян и Безмо са неразделни и в нарядите, и във военните походи, естествено и във веселбите и пировете. Съдбата ги разделя около 1646 година. След смъртта на кардинал Ришельо през 1642 година на поста пръв доверен съветник го наследява кардинал Джулио Мазарини. Година по-късно умира и Луи XIII. Наследникът на трона е все още малък и Франция се управлява под регентството на кралица Анна Австрийска, която се опира за всичко на Мазарини.

И двамата кардинали в романите са описвани като завършени злодеи. Истината обаче е, че макар и да не им липсват пороци, Ришельо например с огромно упорство гради една обединена Франция. Мазарини продължава политическата му линия, но при него е още по-сложно – изнурителната Тридесетгодишна война, почти пълната липса на кралска власт – допълнително усложняват нещата.

Мазарини изпитва остра нужда от смели и верни помощници. По онова време д'Артанян и приятелят му Безмо вече са изковали авторитета си и един ден Мазарини ги кани на аудиенция. Проницателният политик веднага разбира, че си има работа с умни хора, затова ги кани на служба при себе си. Така д’Артанян и Безмо, запазвайки мускетарския си статут, влизат в свитата на Негово преосвещенство.

В задълженията на мускетарите влизат много неща, но винаги от тях се изисква дискретност и много мъжество. Живеят в постоянна „командировка“, почти без почивка, а подобна работа буквално изсмуква силите им. За капак, Мазарини е пословично стиснат и парите, които получават приятелите за извършваните от тях поръчения на кардинала, са направо мизерни. Д’Артанян и Безмо са донякъде облагодетелствани от това, че поне могат да разчитат на постоянни приходи, заради службата директно под командването на Мазарини.

Понякога на кардинала му се налага да запушва пробивите във френската отбрана и да изпраща на първа бойна линия най-доверените си хора. В едно такова сражение през 1648 година Безмо сам повежда в атака срещу врага леката конница на Негово Преосвещенство. Неприятелски куршум раздробява челюстта му.
По това време се ражда и Фрондата – протестно движение, станало израз на ненавистта на народа спрямо Мазарини. Кардиналът е принуден да бяга и да отведе от Париж малолетният Луи. През този период много от приближените на кардинала се превръщат в негови врагове, но не и верният д’Артанян. Фрондата отминава и кралското семейство се завръща от изгнание. Завръща се и д’Артанян, след като силите на Фрондата са сломени и Мазарини триумфално се прибира в Париж на 2 февруари 1653 година. Зад гърба на кардинала язди личната му охрана, предвождана от д’Артанян.

В следващите години д’Артанян печели още авторитет. Прочува се с ролята, която изиграва за залавянето на Никола Фуке – генералният контрольор (министър на финансите) при Луи XIV, известен с разточителното харчене на пари от държавната хазна в негова лична изгода.
На 4 септември 1661 година д’Артанян получава от краля писмена заповед да задържи опитващият се да избяга Фуке. Зрелищният арест е извършен от мускетарският лейтенант, който вече е доверено лице и на самия крал. Гасконецът набира смелост и първо си разработва собствен герб, а в официалните документи след 1665 година бива вписван като “граф д’Артанян”. През 1667 година става фактически командир на мускетарската рота и е повишен в звание до капитан-лейтенант. За кратко е пратен като губернатор на Лил, но чиновническата работа не му понася и се връща към реалната си военна служба в двора на Луи XIV.

До голяма степен завръщането му е предизвикано и заради водещата се Френско-холандска война. Д’Артанян получава звание “полеви маршал” (равняващо се на днешното генерал-майор) и участва в бойните действия. На 25 юни 1673 година, по време на обсадата на Маастрихт, докато води защитата на едно от френските укрепления, д’Артанян е покосен от вражески куршум. Според очевидци прославеният гасконец е уцелен в главата и умира на място.

Загубата му е приета много зле от краля. Според писмени свидетелства, Луи XIV казва по повод загубата на верния си слуга, че “това е почти единствения човек, който караше околните да го обичат, като правеше за тях неща, които никой не е искал от него да прави”. След сражението, в присъствието на племенниците му Пиер и Жозеф дьо Монтескьо д’Артанян, тялото на капитана на кралските мускетари д’Артанян е погребано под стените на Маастрихт. Дълго време се смята, че точното място на гроба му е неизвестно. Френският историк Одил Борда, след като анализира цялата достъпна информация и след дълги проучвания, твърди, че д’Артанян е погребан в малката църква “св. Петър и Павел” в покрайнините на Маастрихт (днес в района Волдер).

Намират се и завистливи хора. Въпреки добрата си репутация и славата, която си извоюва приживе, д’Артанян посмъртно е обвинен в незаконно присвояване на графска титла. Стига се до съд, в който недоброжелателите му поставят под съмнение правото на дворянски почести и титли за семейството му. Луи XIV нарежда съдебния фарс да бъде прекратен и семейството на сърцатия гасконец да бъде оставено намира.

0 коментара:

Публикуване на коментар