25.6.17

На 25 юни 1852 година в семейството на потомствения майстор-ковач Франсеск Гауди и Сера и съпругата му Антония Корнет и Бертран, се ражда син. Двамата родители живеят в град Реус, който се намира на около 95 километра от Барселона. Раждането е тежко и несигурността, дали новороденото ще оцелее, кара родителите му да го кръстят. Дават му името Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет. Антони обаче се оказва яко момченце и оживява.

Гауди израства край звънките удари, разнасящи се от работилницата на баща му. В последствие той ще напише, че “доброто пространствено въображение дължа на това, че съм син, внук и правнук на медникари. Баща ми беше ковач, дядо ми е бил ковач. От рода на  майка ми също имам роднини-ковачи. А те са хора на пространството и разположението на нещата в него. Всички тези поколения са ми дали необходимата подготовка…”

Първата официална поръчка на Антони Гауди стават улични фенери за Пласа Реал в Барселона. Води се истинска търговска битка между поръчителя и Гауди. Градските власти отпускат 336 песети за поръчката, Гауди посикал 2300. В крайна сметка са изплатени 850 песети, но до края на живота си Гауди никога повече не получава поръчки от общинските власти. От този момент насетне, поръчките му са от страна или на частни лица, или от управата на католическата църква.


Когато навършва 16 години Антони Гауди заминава да учи в Барселона. За да платят за  образованието му се налага да продадат семейни земи на баща му. Получава дипломата си за завършено образование и квалификация, когато е на 26 години. Решението на изпитната комисия обаче не е единодушно. Директорът на училището се обръща към колегите си по повод решението да се даде квалификация на Гауди с думите: “Даваме диплом или на луд, или на гений. Времето ще покаже”.



През 1883 година Гауди започва работа по имението “Гуел”. Паркът е замислен като град-градина и трябвало да се превърне в изискан луксозен квартал. Територията на парка, разпрострял се сред обширните земеделски земи на Барселона, е поделена на 62 участъка. Но парцелите се оказват непродаваеми, защото са отдалечени от центъра на града. В имението “Гуел” има само три къщи. В тях живеят само самият Гауди, приятелят му и меценат Гуел и адвокатът Триас-и-Доменек.


Първата жена, накарала Гауди да изпитва силни чувства, е учителката Жозефа Моро, наричана от близките си Пепета. Отношенията им се развиват вяло и когато най-после Антонио се осмелява да ѝ предложи брак, Жозефа му признава, че вече е сгодена. Гауди никога не се жени и няма деца.


Моделите, от които черпи вдъхновение за скулптурите си, Гауди намира сред най-обикновените хора. Сред тях са и пазач-алкохолик, дебел козар, един от постоянните посетители на питейно заведение, превозвач на камъни… Част от тези хора, изваяни в статуи, се появяват по фасадата на най-забележителното творение на Гауди – катедралата “Светото семейство” (Саграда фамилия) в Барселона. Когато решава да скулптрира пуйки и техните пиленца, Гауди прибягва до хлороформ – упоява ги, за да може бързо да им направи гипсови отливки, преди да е преминало действието на упойващото вещество. Подобните методи, към които често прибягва, карат критиците му да го наричат “безумецът Гауди”.


В детските си години прекарва белодробно възпаление, вследствие на което страда от ревматоиден артрит. Това му носи болки, когато дълго се налага да чертае. Затова Гауди обича да омаловажава значението на чертежите в работата на архитекта и да настоява, че по-важни са работите по макетирането и експериментите на строителната площадка. В ателието си разполагал със сложна система от огледала, благодарение на която поставеният в определена точка предмет можел да се наблюдава под пет различни ъгъла.


В младостта си Гауди се слави като бохем и винаги облечен в крак с модата мъж. Но с напредване на годините и особено, когато започва да строи катедралата “Светото семейство”, прочутият архитект започва да води съвсем аскетичен живот. На 7 юни 1926 година Антони Гауди попада под трамвай. Ватманът казва по-късно, че удареният от возилото му човек е имал вида на пиян клошар. Притеклите се на помощ минувачи също не разпознават в стареца, блъснат от трамвая, големият архитект. Файтонджиите дори отказват да го откарат до болница, защото в джобовете на дрехите му не откриват никакви пари. Антони Гауди се оказва в болница за бедняци. Приятелите му го откриват чак през нощта и го молят да го настанят в по-добро болнично заведение. Антони отказва с думите, че “мястото ми е тук, сред бедните”. Три дни по-късно, на 10 юни 1926 година големият архитект почива, оставяйки недовършен шедьовърът си в център на Барселона.

Погребват Анотни Гауди облечен в монашеско расо. Положен е в криптата на все още недостроената сграда на “Светото семейство”. Строежът на катедралата започва още през 1883 година. Много са причините, които бавят строежа ѝ. В крайна сметка на 7 ноември 2010 година храмът е осветен от папа Бенедикт XVI и обявен за официално пригоден за ежедневни служения. Същият ден катедралата се сдобива и със статута на Малка папска базилика. Окончателно обаче, според последните изявления на испанските власти, строежът на грандиозната и неповторима катедрала в Барселона трябва да приключи около 2026 година.


0 коментара:

Публикуване на коментар