Разкопките на етруския некропол във Вулци продължават вече трети сезон. Началото на систематичните проучвания започва през март 2016 година. Първата по-значима новина от разкопките дойде с находката на погребението на млада етруска красавица, което беше открито близо до служебните помещения на съвременния Археологически парк. После се оказа, че точно това място, което преди това не е проучвано, на практика представлява непокътната обширна част от древния градски некропол, който учените приемаха дотогава за „детайлно изследван“.
„Изобщо не предполагахме, че в този участък може да има погребения“, писаха тогава сътрудниците от Археологическия парк. И малцина бяха онези, които вярваха, че „гробницата на златния скарабей“ ще постави началото на грандиозна археологическа епопея, която продължава вече трети сезон.
През предишните две години археолозите периодично изнасяха информация за новите находки, които биха представлявали интерес за масовата публика. По принцип новините бяха за гробници на знатни етруски, изпратени в последния си път с богати погребални дарове. Това помогна на учените да получат финансиране не само от държавата, но и от частни лица, за да продължат с разкопките. А няколкото мащабни изложби с артефакти от проучените гробници, подгряваха интереса на туристите към Вулци и към темата за етруските като цяло.
И все пак, основната ценност на откритията винаги остава малко „зад кадър“: „Броят на погребенията на толкова малък участък е наистина удивителен. Откритите в погребенията артефакти са много разнообразни и представят цялата история на етруската цивилизация – от първите до последните ѝ дни“, писа през 2016 година Алфонсина Русо, куратор по етруските изследвания в италианското Министерство на културата и туризма. През първата година на разкопки са открити повече етруски погребения, отколкото за последните десетилетия на територията на древна Етрурия.
Мнозина смятаха, че времето на подобни по мащаби находки вече е приключило: етруските градове и некрополите им са открити отдавна и са изследвани от предишните поколения археолози. Но Поджето Менгарели – така е наречен древният участък от некропола във Вулци – се оказа почти непокътнат. Така съвременните учени получиха достъп до многовековната история на една от най-загадъчните цивилизации в Европа: богат генетичен материал за изследване (произходът на етруските и досега остава неизяснен), артефакти в автентичния им археологически контекст, информация за търговските и политическите връзки между етруските градове, приемствеността в ритуалите и традициите в продължение на цялото време, през което е съществувал този удивителен народ.
“Повечето от известните ни етруски артефакти, когато са били открити, са били откъснати от историческия си контекст, който вече е невъзможно да се възстанови“, подчертава Русо, за да очертае още веднъж уникалността на Поджето Менгарели, където всичко се е запазило в оригиналния си вид. Възможно е това да е една от причините, поради които през 2018 година рядко се появяват информации за находки във Вулци: учените може би се опитват до известна степен да отдалечат вниманието на широката публика и мародерите от Вулци.
Една от общо трите новини през тази година, касаещи Вулци, се оказа свързана отново с томбаролите – грабителите на гробници: неизвестни лица нахлуха в района на разкопките, извършвани от американски археолози от Университета „Дюк“ и в търсенето на погребения или ценни артефакти бяха варварски „поработили“ с кирки. За съжаление, властите не успяха да установят и заловят мародерите.
Но имаше и две добри новини, като и двете дойдоха от разкопките „на участъка, близо до билетните каси на археологическия парк“ - Поджето Менгарели. Първо, археолозите се похвалиха, че са открили стотното погребение в района. За съжаление, обаче, грабителите и тук са изпреварили учените, макар че все пак са оставили нещо и за тях: погребалната урна, от която липсва капака, позволява да се датира погребението, което се оказва, че се отнася към средата на VIII век преди новата ера. А това прави погребението едно от най-старите на територията на некропола, защото се отнася към късния период на културата Виланова, предшестваща зараждането на етруската цивилизация. „Юбилейната“ находка под номер 100 се оказва натоварена и с доста символика.
Погребението, записано в каталозите под № 99 се оказва по-ранно, но пък несравнимо по-богато на артефакти. В непокътнатата гробница от III век преди новата ера, са открити останките на двама млади мъже и погребален набор от 13 изключително запазени предмета: 12 керамични съда с най-различни форми и размери, както и един железен наконечник за копие.
Третата лятна новина от Вулци касае находка, която археолозите определят като „изключителна“. Става дума за римски монети от III век пр.н.е., открити при разкопките на двойно погребение. 15-те тежки бронзови монети някога са били в кожена кесия и са оставени върху надгробната плоча, заедно с железни стъргалки за тяло и разнообразна керамика. Съвременните нумизмати наричат такива монети Aes Grave, „тежък бронз“ – някои екземпляри достигат тегло от почти 300 грама. Това са най-старите бронзови пари в Рим, част от първата „емисия“, когато монетите все още са отливани, а не сечени. На аверса на откритите във Вулци монети е изобразен Двуликият Янус, символизиращ прехода между света на живите и задгробните селения. Реверсът на монетата е декориран с носовата част на галера. Снимката по-долу е на такава монета, но от други разкопки, не от Вулци.
Важно е да се отбележи, че изображението на носовата част на боен кораб се появява на aes grave след победата на Рим в Първата Пуническа война, т.е. след 241 г. пр.н.е. Освен това е известно, че римляните покоряват Вулци по-рано, през 280 г. пр.н.е.; свидетелството за това събитие е единственото писмено споменаване на Вулци в римските източници.
В самото погребение археолозите откриват още един aes grave: бронзовата монета е открита да лежи на лявото рамо на един от погребаните мъже, заедно с бронзова фибула. До главата на покойника е открит железен връх за копие и учените изказват хипотезата, че може би този предмет е причината за смъртта на мъжа. Сред погребалните дарове има още няколко железни артефакта и множество керамични съдове.
Вторият човек в погребението е бил кремиран, а прахът му е увит с платно, закрепено с бронзова фибула. Тя е почти идентична с онази, която е открита при останките на първия мъж. От погребалните дарове в общата камера на гробницата на двойното погребение, археолозите отбелязват малка заоблена пиксида (кутийка) с оловен капак.
Карло Каси, научен ръководител на Фондация Вулци, коментира значимостта на находките по следния начин: „Открихме вече над 100 погребения от VIII – II век пр.н.е. Но археологическия контекст точно на това погребение предизвиква особеният ни интерес към него, защото ще ни позволи да научим повече за преходния период от етруската към римската цивилизации, след като Вулци е покорен от Рим през 280 г. пр.н.е.“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар