Археологическият проект на Сан Джулиано в Тоскана е в средата на изключително продуктивен трети сезон на разкопки. Сътрудничеството между Университета „Бейлор“, Академия „Вергилий“, Отдела по археологически надзор на областите Витербо и Южна Етрурия, и Община Барбарано Романо, поставя основите за значими открития. Извършва се проучване на некропола на Сан Джулиано Терме, който досега е изследван без точен план и затова са извършвани търсения само в някои негови сектори. Изследователският екип изследва освен това и средновековна крепост на платото на върха на Сан Джулиано.
В резултат на проучването експертите са почерпили нова информация за живота, икономиката и религиозните вярвания на хората, обитавали Сан Джулиано в периода между VIII век пр.н.е. и XIII век от новата ера. В средата на юни археолозите се натъкват и на особено впечатляваща находка. Цялостното им намерение е да изучат историята на региона за дълъг период от време. Затова търсят доказателства и следи от етруския период.
При проучването на върха на Сан Симоне, един от петте хълма край Сан Джулиано, археолозите се надяват да открият евентуални следи от етруска гробница. За района се знае, че е място, където са се намирали гробници от края на културата Виланова и ранните години на етруското присъствие в региона. Експертите обаче не очакват нещо значимо, тъй като се предполага, че цялата територия още в миналото е била ограбена от иманяри.
Първите два дни от разкопките като че ли потвърждават, че всички гробници са разграбени. Но към края на третия ден става ясно, че една конкретна гробница е повредена, но причината е селскостопански работи в пост-средновековния период и самото погребение е непокътнато.
Когато и последният слой от варовикови плочи, затварящи гробницата, е разчистен, археолозите попадат на малък блестящ, зеленикав предмет: оказва се бронзова фибула (т.е. игла, с която са закопчавани дрехите). За експертите веднага става ясно, че гробницата, която се предполага, че датира отпреди около 2700 години, е неразграбена.
„Гробници като тази са паметници, строени от хора, които са обичали или са били много близки с починалия. С погребенията родът на покойния е заявявал себе си пред цялата общност. Задачата на археолозите е да направят така, че тези мълчаливи паметници да „заговорят“ отново и да разкажат за живота на мъртвите и на обществото като цяло“, казва Давиде Зори, който ръководи разкопките.
Останките от скелета са в лошо състояние, но все пак са открити фрагменти и следи от костите, както и добре запазени зъби и част от челюстта. От тези останки става ясно, че погребението е на възрастна жена.
Част от находките, сред които керамични огърлици и седем бронзови фибули, също подкрепят тезата, че останките са на жена. Сред артефактите има и бронзова фибула, прикрепена към верижка с широки звена, както и друга верижка с кръгъл кехлибарен диск, който е внасян от териториите край Балтийско море.
В гробницата са открити изцяло запазени тринадесет керамични съда: чаши, две купи, поднос с три дръжки, изработен от фина глина, кафява полусферична купа и по-голяма купа, която си личи, че някога е била поправяна. По време на погребението тези предмети са поставени в гробницата като дарове за починалата, които тя да отнесе със себе си по пътя към отвъдното. Керамиката може да бъде датирана от периода между втората половина на VIII век пр.н.е. и първата половина на VII век пр.н.е., от което следва, че гробницата е построена между периода на културата Виланова и етруската епоха.
Проучването на артефактите и костните останки на жената от ранния етруски период в Сан Джулиано е в началната си фаза. Находките обаче са обещаващи и експертите се надяват, че ще получат нова информация за периода, през който етруската цивилизация се формира и започва своя възход.
0 коментара:
Публикуване на коментар