Археолози съобщават, че са открили 4000-годишна дървена пътека, която формира централната част на неолитен хендж. Древни извори, които обграждат кръглия паметник, датиращ от около 2300 г. пр.н.е., са причината да се запазят в отлично състояние останки от органични материали, като кости и дърво. Сред находките е и череп на 6300-годишно диво животно, известно като тур, както и дървени стълбове.
Находката е направена на място, близо до Уудбридж, Съфолк. Останките се появяват на бял свят, когато работници започват изкопни работи за полагане на силови кабели, които ще свързват бъдещата вятърна електроцентрала (на стойност 3,3 милиарда долара), която ще се изгражда в крайбрежните води. Компанията ScottishPower Renewables прокарва кабелите по трасе с дължина от 40 км, за да свърже новите турбини към националната енергийна мрежа.
Около 70 археолози работят от месец февруари край Уудбридж, като внимателно разкриват останките от дървената пътека с дължина от около 30 метра. Тя е в основата на праисторическия хендж. Първоначалните предположения са, че естествените извори в района, които и днес могат да се видят, може би са причината, поради която районът е бил от особено значение за жителите му през каменната епоха.
Ричард Нюман, асоцииран директор в Уордъл Армстронг, който работи на разкопките, обяснява: „Безспорно това е обект с международно значение за археологическата общност. Голяма рядкост е да се открият запазени останки от органична материя от неолита, а това откритие ни дава възможност да научим много за онази епоха“.
„Някои от дървените колове са толкова добре запазили се, че е възможно да се видят следите, оставени от грубата работа на някой чирак, преди по-опитен майстор да довърши окончателно работата му. Първоначално някои от дървените стълбове ни се струваха като издялани преди стотина години и направо беше невероятно да мислим за тях, като за нещо на възраст над 4000 години“, добавя Нюман.
Експертите са открили и череп на тур – изчезнал вид едър рогат добитък, за който радиовъглеродното датиране показва, че е от около 4300 г. пр.н.е. Черепът е разсечен по такъв начин, който подсказва, че или е бил прикрепен към дървена дръжка и използван като тотем, или е представлявал ритуална маска. По времето, когато е изградена дървената пътека на хенджа, черепът вече е бил на възраст от 2000 години, което от своя страна предполага, че е бил много ценен предмет.
Край дървената пътека са открити значителен брой бели камъчета, които не са често срещани в района. Местоположението на тези камъчета предполага, че не са се озовали случайно там, а са били съзнателно поставени по този начин, който явно е имал някакъв смисъл за хората от неолита.
Тъй като органичните находки на такава възраст са много редки, но и много уязвими, когато биват изложени на контакт с въздуха, налага се постоянно да бъдат навлажнявани, докато се извършват разкопките. Затова археолозите всяка вечер са наводнявали структурите, съдържащи органични материали и постоянно са мокрели останките от дърво, докато провеждат изкопните работи.
Дървесината и другите открити на място артефакти са изпратени за последващ анализ. Разкопките са посетени и от водещи експерти по неолита, за да помогнат за изграждането на пълна картина на обекта и онова, което се е случвало преди хилядолетия на това място.
0 коментара:
Публикуване на коментар