12 юни 2018 г.


Енигматична скулптура на глава на владетел, датираща отпреди близо 3000 години, поставя началото на нова загадка пред учените, които се опитват да разберат чий е образът.

Скулптурата е едва 5-сантиметрова и е извънредно рядък пример за този вид изкуство от района на Светите земи през IX век пр.н.е. – период, свързван с царете на Израелското царство, споменати в библейските текстове. Фигурката е изключително добре запазена, като липсва само незначителна част от брадата. Подобно откритие до този момент не е правено.

Учените са убедени, че накъдрената брада и златната корона, са символи на царската власт, но нямат никаква сигурност по въпроса, кой е владетелят от скулптурата и кое е царството, което е управлявал. Археолозите откриват изящната статуетка по време на разкопки през 2017 година в Абел Бет Маах – непосредствено до границата на Израел и Ливан, близо до днешния град Метула. Още през XIX век археолозите идентифицират този обект, намиращ се тогава до село, наречено Абил ал-Ямх със същия град, който се споменава в библейската Книга на царете.

През IX век пр.н.е., древният град се намира в разделителната зона между три от регионалните сили: арамейското царство, разположено на изток, в Дамаск; финикийският град Тир на запад и еврейското царство, със столица в Самария на юг. В Трета книга на царете (у евреите – Първа книга на царете) се споменава Авел-Бет-Мааха („Царства“ [15:20]  Венадад послуша цар Аса, и прати военачалниците си против израилските градове и порази Аин, Дан, Авел-Бет-Мааха и цял Кинерот, по цялата Нефталимова земя.), който е един от градовете, атакувани от арамейският цар Бен Адад по време на военна кампания срещу израелското царство.



“Обектът е много значим. Местоположението на древния град е такова, че е вероятно той да е преминавал от едни ръце в други, най-вероятно между арамейски Дамск и Израел“, обяснява пред Асошиейтед прес археологът от Еврейския университет в Йерусалим, Наама Яхалом-Мак, която ръководи разкопките на обекта от 2013 година насам. Яхалом-Мак и екипът ѝ разкопават през 2017 година масивна структура от желязната епоха, когато доброволец, дошъл да работи на обекта за един ден се натъква на забележителната фигурка. Пластът, в който е открита статуетката на царска глава, датира от IX век пр.н.е. – епоха, свързвана с противопоставянето на библейските царства на Израел и Юдея.


Археолозите и музейните уредници бързо организират излагането на находката в музейната експозиция на Израелския музей в Йерусалим. А подробен доклад за откритието е публикуван в юнския брой на списание Near Eastern Archaeology.

Еран Ари, куратор в Израелския музей за експозицията от желязната епоха и персийска археология, заявява, че находката е единствена по рода си. „През желязната епоха, ако и да е съществувала – а до голяма степен такава просто липсва – някаква форма на фигуративно изкуство, то тези произведения са били с много ниско качество. А този артефакт е с превъзходно качество“.

Фигурката на царска глава е изработена от фаянс – подобен на стъклото материал, който е популярен в Древен Египет и Близкия изток за изработване на бижутерия и малки човешки и животински фигури. „Цветът на лицето е зеленикав, заради медните примеси в силикатната маса, от която е направена“, казва Яхалом-Мак. Но за идентифицирането на изобразеният като царска личност от Близкия Изток, решаваща роля има „много интересната прическа“, подчертава археологът.

Косата на брадатата фигурка е причесана назад на широки редове, които покриват ушите и е закрепена със златна диадема. Прическата прилича на начина, по който древните египтяни изобразяват в своите паметници на изкуството близкоизточните си съседи. „Човекът представлява генеричния начин, по който са описвани т.нар. семити“, добавя Яхалом-Мак.



Радиовъглеродното датиране не може да даде по-конкретни резултати за времето, по което е създадена фигурката, освен общото „някъде през IX век пр.н.е.“. Затова и потенциалните кандидати, чийто образ може да е увековечен чрез статуетката, са много. Яхалом-Мак обяснява, че това може да са цар Бен Адад или Азаел от Дамаск, Ахав или  Джеху от Израел, Етваал от Тир – всички те, споменати в библейските разкази. „Единствено можем да спекулираме. Всичко е просто предположения. Имаме фигурка, която ни изпраща поздрави от миналото, но не знаем нищо повече за нея“, казва тя.

Учените продължават да дебатират и по въпроса, дали главата е сама по себе си, или е част от по-голяма фигурка. В същото време, екипът от Еврейския университет в Йерусалим се подготвя през този месец да продължи с разкопките на мястото, където е открита статуетката на главата на загадъчния древен цар.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...