Международен екип изследователи от Института за човешка история “Макс Планк” са анализирали образци от два генома на Y. pestis на възраст 3800 години, от които може да се предположи, че бубонната чума се е появила през бронзовата епоха. Щамът, идентифициран от учените, е извлечен от останките на индивиди от двойно погребение, открити в района на днешния град Самара в Русия. И двамата погребани са носители на един и същ щам от бактерията – убиец. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications. От заключенията на учените следва, че това е най-старият щам, съдържащ геномна последователност, характерна за бубонната чума и е предшественик на щамовете, породили в по-късно време Юстинианова чума, Черната Смърт в Средновековна Европа и чумните епидемии от XIX век в Китай.
Чумната бактерия Yersinia pestis е причината за някои от най-смъртоносните пандемии в света: Юстиниановата чумна епидемия, Черната Смърт, покосила милиони в Средновековна Европа, както и големите чумни епидемии, регистирани в Китай в края на XVIII и началото на де XIX век. Заболяването и днес засяга някои от популациите по света. Въпреки историческата значимост на последствията от чумата, както и опасностите, които крие за съвременния свят, произходът и времето, когато се е зародила все още не са добре известни. В частност, не е ясно кога и къде Y. Pestis е придобила вирулентността, която ѝ позволява да колонизира и да се пренася чрез бълхите.
Последните изследвания на древни образци на генома на Y. pestis идентифицираха нейните най-ранни варианти, датиращи от края на неолита и началото на бронзовата епоха. Но тези геноми не показват наличието на характерните последователности, за които се смята, че правят чумната бактерия толкова ефикасен убиец – а именно, адаптирането ѝ да оцелява при бълхи, които действат като основен вектор на пренасянето на болестта към бозайници. Конкретното изследване си поставя за цел да анализира по-голям обем геномни последователности на Y. Pestis от бронзовата епоха, за да установи кога и къде са се появили тези важни адаптации.
 |
| Зеленият триъгълник бележи мястото, където е открито двойното погребение на починали през бронзовата епоха от бубонна чума |
„И двамата погребани са заразени с един и същ чумен щам. И този щам притежава всички генетични компоненти, за които ни е известно, че са необходими за да се развие бубонната форма на заболяването. Така че, чумната бактерия, с потенциала да се пренася по начина, който ни е известен днес, се е появила по-рано, отколкото предполагахме“, коментира Кирстен Бос от Института „Макс Планк“.
След като събират данните и от предишни изследвания на генома на Y. pestis, учените изчисляват възрастта на новооткрития щам на около 4000 години. Това категорично опровергава предполагаемата към момента възраст на бубонната чума – около 1000 години. „Нашият щам Y. pestis отпреди около 4000 години, притежава всички генетични характеристики, необходими за ефективното пренасяне на чумата от бълхи и предаването ѝ на гризачи, хора и други бозайници“, подчертава Мария Спиру, водещ автор в изследването.
Въпреки че при предишни изследвания е установено присъствието в Евразия по време на бронзовата епоха на единствена генетична линия на Y. pestis, настоящото проучване предполага, че са били налични поне два чумни щама, циркулирали едновременно и че тези двама щама са се сдобили с различни трансмисионни и вирулентни характеристики. „Дали и двата щама са еднакво застъпени сред човешката популация, и доколко човешката дейност и миграция са допринесли за тяхното разпространяване, са въпроси, на които предстои в бъдеще да се търсят отговори“, обяснява друг от авторите на изследването – Йоханес Краузе. „За намирането на тези отговори ще е нужно да се проведат изследвания на още образци от епидемии през бронзовата и желязната епоха. Така ще стане възможно да се определят ключовите събития, които са допринесли за високата вирулентност и разпространение на един от най-коварните патогени в човешката история“, казва в заключение Краузе.
0 коментара:
Публикуване на коментар