Свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път може да има "невидими" събратя в галактиката (видео)

Астрономите се опитват да разберат, възможно ли е в Млечния път да се „разхождат“ свърхмасивни черни дупки, които засега остават „невидими“

Обикновено в центъра на галактика се намира свърхмасивна черна дупка. Понякога, обаче, е възможно други такива свърхмасивни чудовища да се скитат „незабелязани“ из галактиката, далеч от централния регион и звездното хало - почти сферичната област от звезди и междузвездни газове, обвиващи основната част на галактиката.

Астрономите предполагат, че това явление най-често се дължи на резултата от сливанията на галактики в постоянно разширяваща се Вселена. По-малката галактика, вливайки се към по-голяма, би привнесла своята свърхмасивна черна дупка, която обаче би останала на по-далечна орбита в новосформираната структура от двете галактики.

В ново изследване, публикувано в Astrophysical Journal Letters, астрофизици от Универистета „Йейл“, Университета на Вашингтон, Института по астрофизика в Париж и университетския колеж в Лондон достигат до заключението, че галактики с маса, сходна с тази на нашия Млечен път, би трябвало да са домакини на няколко свръхмасивни черни дупки. Екипът провежда изследването с помощта на най-съвременната система за астрофизични компютърни симулации, наречена Romulus. Компютърният модел разполага с много по-добри качества и по-точно от предишните симулатори може да придаде динамиката на свръхмасивните черни дупки в галактиките.



Водещият автор в изследването, Майкъл Тремъл от Университета „Йейл“, пише: „Твърде малка е вероятността, някоя от скитащите свърхамсивни черни дупки да се доближи до Слънчевата система на такова разстояние, че да ѝ повлияе по някакъв начин. Изчисленията ни показват, че такова сближаване с един от тези скитници е вероятно да се случи веднъж на около 100 милиарда години; това е почти  9 пъти по-голям период от време, отколкото е възрастта на самата Вселена“.


Тремъл казва още, че след като свърхмасивните черни дупки се предполага да „скитат“ далеч от централните части на галактиките и извън галактическия диск, те едва ли ще са в състояние да привличат достатъчно количество газове и материя, което на практика ги прави в „ефективно невидими“. „В момента работим по този проблем – как бихме могли по косвени признаци да узнаем за съществуването на подобен род обекти“, пише в заключение Тремъл.