30 април 2018 г.


Ново изследване, резултатите от което са публикувани в списание Nature Communications, проучва как се е отразило на европейския климат силно охлаждане на водите в Северния Атлантик, случило се преди около 12 000 години. Констатациите на изследователите могат да помогнат на учените в определяне на възможните бъдещи климатични промени в Европа и как горещите вълни може да се окажат причина за дълги засушавания на Стария континент в бъдеще.

Нормално, системата от океански подводни течения, която експертите наричат Ротационното атлантическо течение (Atlantic Meridional Overturning Circulation, AMOC), пренася топли води от тропическите ширини до Северния Атлантик, като с това помага Европа да се „затопля“. Но преди около 12 000 години, по време на период на застудяване, известен като късен дриас, AMOC се забавя, което означава, че водите в северната част на Атлантическия океан стават по-хладни. Климатичните модели и реконструкции, базирани на данни от останки от полени и насекоми, показват, че и Европа също се е охладила. Нови данни от фосили на растения, както и допълнителни компютърни симулации, създадени от екип изследователи от Колумбийския университет показват, че тази картина не е съвсем точна. Водещ автор в изследването е Фредерик Шенк от Университета в Стокхолм.

В новата разработка изследователите моделират глобалните климатични условия по време на захлаждането през късния дриас с по-висока пространствена резолюция, която поне чтирикратно превъзхожда предишни такива модели. Симулациите потвърждават застудяването – в Европа по онова време зимите и пролетите са били доста по-хладни. Новите модели обаче показват, че европейските лета в същото време са били по-топли средно с между 0,4 и 1,5 Келвина, което е изненадващо с оглед на очакването и летния сезон да е бил с по-ниски температури. Изследвания на фосили от растения от Европа потвърждават констатациите.


Въпросът е как летата са били по-топли, въпреки силното охлаждане на океанските течения? Учените са на мнение, че роля за това явление може да са изиграли ледовете, покриващи голяма част от северна Европа през късния дриас; леденият щит по това време е достигал на места дебелина от 2 километра. Климатичните модели на екипа показват, че студеният въздух над ледения щит създава система от въздушни маси с високо налягане, която блокира хладните ветрове, идващи от Северния Атлантик и им пречи да достигнат до континента. В добавка, слънчевите, безоблачни небеса, които са също резултат от блокиращата функция на въздушните слоеве с високо налягане, спомагат за повишаване на температурата в европейските лета.

Симулациите показват, че системата от високо налягане, която блокира проникването на студени въздушни маси, може да възникне по естествен начин, всеки път, когато водите в Северния Атлантик станат прекалено студени; при това, колкото по-студени са океанските води, толкова повече се затопля континенталната суша в Европа.

Констатациите на екипа подкрепят относително новата идея, че охлаждането на Северния Атлантически океан може да стартира процес на горещи вълни към Европа, водещи до засушавания. И този процес може би тече и в момента. В наши дни, когато леденият щит на Гренландия се разтапя, притокът на студена вода от разтопените ледове допълнително охлажда ротационното атлантическо течение и причинява охлаждане на водите в северната част на Атлантическия океан. Наскоро учени излязоха със съобщение, че скоростта на Гълфстрийм се е забавила драстично и поради това, може да се очаква в бъдеще Европа да усети захлаждане в климата на континента.


Въпреки че новото изследване на екипа от Колумбийския университет е фокусирано върху симулации на климатичните условия през късния дриас, учените предполагат, че ако забавянето в ротационното атлантическо течение продължи, Европа вместо по-студена може да се окаже по-често спохождана от горещини и засушавания. „Налице е нарастваща загриженост за това, как отслабването на ротационното течение ще се окаже на регионалните климатични и метеорологични екстремални явления. Това изследване има важни последици за възможностите ни да прогнозираме горещите и засушливи периоди в Европа, тъй като моделите, които използваме за прогнозиране на климата силно подценяват блокиращата способност на областите с високо атмосферно налягане; поради това можем да допуснем грешки, водещи до недооценяване на въздействието на по-слабата активност на ротационното атлантическо течение върху европейския климат и водните ресурси на Стария континент“, пишат в заключение авторите на изследването.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...