Астрофизиците наблюдават Вселената в много различни честотни диапазони на целия електромагнитен спектър (а отскоро и в гравитационния). Така успяват да "видят" различни обекти, излъчващи различни енергии. Наблюденията в инфрачервения спектър, например, позволява да се видят звездите-бебета, които все още се намират вътре в "люлките" си от прах и газ. Рентгеновите обсерватории пък могат да засекат някои от най-високо енергийните явления, протичащи във Вселената - струите рентгенови излъчвания от черните дупки, поглъщащи звезди.
Дължините на вълните, на които науката днес може да наблюдава космоса, са не само във видимия спектър (т.е. светлината, която човешкото око може да възприеме). Астрономите използват познатите ни цветове, за да заместят с тях иначе невидимите за човек части от спектъра и да направят възможно да видим "картината".
Един такъв портрет е създаден с помощта на Murchison Widefield Array (MWA), радиотелескоп, намиращ се в Западната част на австралийската пустош. Уловените от телескопа радио вълни, пристигащи от космоса, са заместени със съответни цветове. Така можем да придобием представа каква би била гледката в небесата над нас, ако можехме "да виждаме" радио вълните.
Заместването на цветовете обаче не се извършва на произволен принцип. "Човешкото око различава цветовете като сравнява яркостта на трите основни цвята - червено, зелено и синьо. GLEAM прави същото, но доста по-прецизно и разглежда небето в 20 основни цвята. Това е доста повече, отколкото човек може да си представи и дори е по-добро в сравнение с най-доброто сред животинския свят - скаридата-богомолка, която вижда 12 основни цвята", обяснява Наташа Харли-Уокър от Университета Къртин и International Center for Radio Astronomy Research (ICRAR).
GLEAM е съкращение от GaLactic and Extragalactic All-sky MWA. В рамките на проекта са каталогизирани 300 000 галактики по наблюденията на излъчванията им в диапазона между 70 и 230 MHz. След това, на база честотния обхват, са им присвоени цветови съответствия, за да се получи впечатляващата "картина".
В централната част на изображението минава "лентата" на нашия Млечен път. Зад емисиите от галактиката ни в червено са показани низкочастотните радио вълни, следвани от средните честоти (в зелено) до високочестотните емисии в синьо. Някои от тези радио вълни са пропътували милиарди светлинни години и идват до нас от началото на Вселената. Емисиите от нашата галактика са излъчени буквално от прага ни (по космическите мащаби), но всички те съдържат информация, която е полезна за астрономите.
"Екипът ни използва данните от проучването, за да разберем какво се случва при сблъскване на галактични купове. Освен това имаме възможността да видим останките от експлозиите на най-древните звезди в нашата галактика и да засечем първите и последни "дихания" на супермасивни черни дупки", обяснява Харли-Уокър.
Изграждането на MWA струва 50 милиона долара и е първият етап от формирането на австралийския радиотелскоп Square-Kilometer Array (SKA). Когато цялото съоръжение заработи, фокусът ще е върху ниските честоти в радио спектъра и проучванията ще се извършват съвместно със "сестрата" на телескопа, която се изгражда в Южна Африка.
0 коментара:
Публикуване на коментар