Изследователи от центъра „Ейсей Бунко“ в Университета Кумамото, Япония, са открили доказателства, че Тадатоши Хосокава – владетел от XVII век на остров Кюшу, е издал разпореждане на васалите си, да произвеждат не само вино, но и опиум, използван за медицински цели.
Сведения за производство на вино в Япония се срещат в търговски книжа от XV – XVI век. Християнските мисионери и търговци донасят в Япония виното от Западна Европа. Вносът на луксозната стока продължава повече от век. Смята се, че широкомащабното производство на местни японски вина започва чак през 70-те години на XIX век. Но според съобщения от 2016 година на изследователския център „Ейсей Бунко“ в Университета Кумамото, производството на вино от клана Хосокава в регион Кокура започва почти от 250 години по-рано – през 1627 година. Изследователите освен това са установили, че господарят Хосокава е издал заповед на своя васал Тароемон Уеда, с която му нарежда да произвежда вино от диво грозде, което да бъде изпратено в Едо – старото име на столицата на Япония.
Подробното изследване от екипа на центъра „Ейсей Бунко“ наскоро достига и до точното установяване на фактологията: виното се е произвеждало само между 1627 и 1630 година и всяка от четирите реколти е изпращана в столичния град. През това време производителят на виното Тароемон се издига до ранга на васал, заради успехите, които постига в производството на вино и „лековита напитка“. Изследователите са установили, че в процеса на производство са използвани и соеви зърна като допълнение към дивото грозде. Соевите зърна са добавяни за да се подобри ферментацията; соевите дрожди са спомагали процесът да протича по-добре, защото сокът от дивото грозде е с относително по-ниско захарно съдържание. По същество, виното на господаря Хосокава е произвеждано чрез ферментация на диво грозде, а не по метода на просто накисване на диво грозде в алкохол.
Изненадващо, учените установяват още, че кланът Хосокава през 1629 година е произвеждал и опиум. Смята се, че опиумът, внасян от Нагасаки, е използван за медицински цели – за обезболяване, седиране, потискане на астматични пристъпи и пристъпи на кашлица и т.н. Винопроизводителят Тароемон е натоварен и с отговорността да произведе опиум. През пролетта се заема и с тази задача и до есента успява да произведе около 1,27 килограма опиум. Описание за вноса на опиума е открито в записка на владетеля Хосокава от предната, 1628 година: „Не съм доволен от поръчания [от Нагасаки] опиум, да се върне“. От това може да се заключи, че господарят Хокосава е пожелал да притежава стока с по-добри качества.
 |
| Тадатоши Хосокава |
През 1638 година, тежко болен владетелят Хосокава взема участие на страната на централното правителство в потушаването на бунта от Шимабара (въстание на японски селяни, предимно католици, след което е въведена забраната да се изповядва християнството в Страната на изгряващото слънце). Той нарежда виното да бъде изпратено в Кумамото, което става негово притежание през 1632 година. Напитката трябва да се ползва за медицински нужди на бойното поле. През същата година, друг регионален владетел, чрез сина на господаря Хосокава, моли да му бъде доставено вино. Господарят Хосокава отговаря: „Свързах се с Нагасаки, но тъй като е известно, че виното се използва от християните в техните обреди, търговците са спрели да го продават, за да не попаднат под подозрение, че са християни“. Поради това, господарят Хосокава урежда да се изпрати вино от собствените му запаси. От тези записки изследователите заключават, че са налице доказателства, че виното е смятано за „християнска напитка“ – потвърждават го както господарите, така и отказа на търговците да го продават.
През следващата година господарят Хосокава прави още една, последна доставка на вино за Едо. След последното запитване до търговец в Нагасаки, не са открити повече документи в архива на клана Хосокава, касаещи вино. Като пълководец, господарят Хосокава е имал нужда от виното, заради медицинските цели в използването му, но като васал, известен с лоялността си към централното правителство, той не може да си позволи да продължи да произвежда или да внася забранената християнска „отвара“. В документите от този период си личи, че самият той е изпитвал страдания.
Историческите текстове показват още, че Тароемон и неговата „компания“ са разполагали с иновативни за времето си технологии за производството на западни храни и западни часовници, и че господарят Хосокава, много цени уменията им, след като им предоставя по-високи длъжности в йерархията. След потушаването на въстанието Шимабара, централното правителство забранява влизането в пристанищата на португалски кораби, премахва християнството и ограничава търговските контакти със Западна Европа само за търговци от Холандия, която се ангажира с обещанието да не разпространява християнската вяра в Япония. Това бележи началото на японския изолационизъм. Изследването на екипа от центъра „Ейсей Бунко“ ясно доказва, че господарят Хосокава е проявявал много голям интерес към производството и вноса на вино в годините, непосредствено преди Япония да навлезе в периода на изолация.
Резултатите от изследването са публикувани в броя за месец март 2018 година на информационния бюлетин на центъра „Ейсей Бунко“.
0 коментара:
Публикуване на коментар