Малки земеделски стопанства са се появили първоначално от коренните общности, обитаващи турското анадолско плато и не са „привнесена“ технология от мигриращи хора, както се смяташе преди. Това е заключението на ново изследване на експерти от Университета в Ливърпул.
Професор Дъглас Бейрд и екипът му са открили наличието на фосилизирани семена и фитолити от пшеница в Бончуклу. Заедно с това са намерени и следи от плевели, които често се срещат в терените, обработвани от ранните земеделски общности. Тези находки, взети заедно, показват, че мястото наистина е използвано за отглеждане на земеделски култури. Освен това, азотни изотопи от колагена в костите на овце и кози, открити при разкопките, насочват към заключението, че е налице и експериментиране в малък мащаб с одомашняването на такива животни.
Анализите на каменните сечива и древна ДНК предполага, че на това място са живели представители от местни общности, а не мигранти, дошли от по-ранните, занимаващи се със земеделие общности в рамките на Плодородния полумесец.
Професор Бейрд казва: „В противоречие на очакванията на някои археолози, че земеделците-мигранти са пренесли земеделието в Централен Анадол, нашите доказателства сочат, че обектът в Бончуклу е обитаван от отдавна съществуващи местни анадолски общности, които са се прехранвали предимно с лов и събирачество на широк спектър животни и растения, но са възприели и земеделските практики от районите, намиращи се на юг. Това се е случило чрез обмен на идеи. Макар и използвани, култивираните растения, пшеницата, лещата и грахът са били ненапълно одомашнени и са допринасяли с много малки количества към храната, използвана от общността в Бончуклу“.
Съавторът в проекта, доцент Андрю Феърбърн от университета в Куинсланд, добавя: „Странното е, че това производство на незначителна земеделска продукция е практикувано най-малко пет века. Археолозите обикновено смятат, че такива системи за производство на храни са краткотрайни и преходни, но нашето изследване показва стабилно и продължително използване на земеделските култури и стадни животни, макар и като незначителна част от икономиката, при това за период от дълго време. А това не съответства на съществуващата теория“.
Екипът сравнява Бончуклу с контрастиращият му, разположен наблизо обект П‘нарба, който професор Бейрд изследва през 2003-2004 година. П‘нарба се намира само на 30 километра южно от Бончуклу, в провинция Караман. Доказателствата, открити там показват, че тамошните общности са отказвали да приемат земеделските практики и са поддържали начина си на живот като ловци-събирачи, което показва, че разпространяването на земеделието извън Плодородния полумесец не било нито еднородно, нито – неизбежно.
Проф. Бейрд коментира: „Интересно за отбелязване е, че П‘нарба (Нарбе?) бива изоставено и хората от това поселение изчезват от археологическите „записи“; в същото време, ние сме убедени, че начинът на живот, който виждаме в Бончуклу, пряко е допринесъл за онова, което се случва малко по-късно в неолитното селище в Чаталхьоюк. Земеделието в Бончуклу е сравнително малка по мащаби икономическа дейност, осъществявана преди 10 000 години, но усвояването му може да е оказало както непосредствени, така и дългосрочни последици за отделните общности, които са били ангажирани в процеса“.
Изследванията са финансирани от Британската академия, Британския институт в Анкара и Австралийския съвет за научни изследвания. Резултатите от него са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA (PNAS). В изследването участват международен екип от учени, водени от проф. Бейрд, доц. Андрю Феърбърн и асистентът Гухан Мустафаоглу и включва изследователи от много университети от цял свят.
Като част от проекта е разработен и експериментален район, в който има реконструирани неолитни колиби и терен, засят със семена, който трябва да се превърне в неолитна „градина“. Проф. Бейрд обобщава, че „по този начин се опитваме нагледно да покажем резултатите от изследването ни пред местната публика и пред посетителите от цял свят“.
0 коментара:
Публикуване на коментар