28 февруари 2018 г.


В списание Nature тази седмица е публикувано изследване на праисторически образци ДНК. Автори на разработката са учени и археолози от над 80 различни научни институции. Мултидисциплинарният екип повдига завесата около генома на праисторическите обитатели на Югоизточна Европа – регион, за който до момента има много малко данни по отношение на древния генотип. Това е второто мащабно  проучване на древна ДНК (едновременно с него е публикувано и най-мащабното до момента проучване, в което участват много от същите автори, и което се фокусира върху праисторията на Северозападна Европа).

Преди около 8500 години земеделието започва да се разпространява в Европа. Донасят го хора, дошли от югоизток – от земите на Анадола. Изследването представя данни от генома на 225 праисторически хора, живели както преди, така и след началото на този преход; то документира и взаимодействието и смесването на две генетично различни групи от хора. „Югоизточна Европа е предния пост, откъдето започва разпространението на земеделието от Анадола в Европа. Изследването е първото, което предоставя богата генетична информация за този процес, като показва как местното население е взаимодействало с пристигащите от Азия мигранти в този преломен за миналото на цивилизацията момент“, казва Сонглюл Алпаслан-Руденберг, консултант по антропология в Харвардския медицински колеж, който отговаря за вземането и секвенирането на ДНК-проби от много от изследваните останки.

„На някои места изглежда, че ловците-събирачи и пристигналите от югоизток земеделци много бързо са се смесили“, казва водещият автор в изследването Ян Матисън от Университета на Пенсилвания. „Но повечето примери сочат, че двете групи остават изолирани една от друга, поне през първите няколкостотин години. Ловците-събирачи са обитавали тези земи от хилядолетия и вероятно са били доста „шокирани“ от появата на новите хора, водещи напълно различен начин на живот и с доста по-различен външен вид“.

„Три хиляди години по-късно те са били напълно смесени“, продължава Дейвид Рейк от Харвардския медицински колеж, който е водещ съавтор в изследването. „Някои от популациите са пренесли до 1/4  от генома на прародителите си ловци-събирачи. В други части от Европа смесването е белязано от т.нар. сексуално пристрастие, като повечето от пренесеното генетично наследство от ловците-събирачи се дължи на мъжката линия. В югоизточната част на Европа обаче, моделът е по-различен. Това определено показва, че начините на взаимодействие между двете групи е различен на различните места, и това е нещо, което трябва да се опитаме да разберем в контекста на археологическите доказателства“.


Новото изследване драматично увеличава броя на пробите от представители на ловците-събирачи, населявали Европа преди пристигането на земеделците. В разработката се съобщава за особено богата извадка от четиридесет ловци-събирачи и ранни земеделци, секвенирани от проби от шест археологически обекта в района на Железни врата – на границата между днешните Румъния и Сърбия. Генетичните данни сочат, че регионът е бил място на интензивно взаимодействие между групите на ловците-събирачи и земеделците. Например, от четирите проби, взети от обекта „Лепенски вир“, двама от индивидите са с изцяло анадолски произход, като са налице изотопни доказателства, че са мигранти, дошли от район извън този на Железни врата. Третият индивид е със смесица от гени и по-различни нива на хидратни ресурси, което е очакван резултат, ако човек, занимаващ се със земеделие бива асимилиран от ловци-събирачи или започне да води живота на ловец-събирач.

„Резултатите разкриват връзката между миграцията, смесванията и отпаданията в този ключов регион. Те ясно сочат, че дори и в рамките на ранните европейски земеделци, индивидите са се различавали в потеклото си, което е отражение на сложната и динамична мозайка от кръстосвания между ловци-събирачи и земеделци“, добавя Рон Пинхаси, антрополог от Университета във Виена.

В новото изследване е представен ДНК-анализ от хората, населявали знакови археологични обекти, като Варна – едно от най-старите места в света, където са откривани доказателства за крайно неравенство в разпределение на богатствата, представено от изключително богатото погребение на един човек, погребан с повече злато, отколкото във всички други известни погребения от този период. „ДНК от прочутия Варненски некропол е генетично подобна на други ранни европейски земеделци. Но в един от индивидите от Варненския некропол и няколко индивида от близки археологически обекти в България показват родословие, водещо към източноевропейската степ. Това е и най-ранното доказателство за родословие от степите, откривано толкова далеч на запад – две хиляди години преди масовата миграция от степите, която довежда до подмяната на повече от половината население на Северна Европа“, обяснява Йоханес Краузе, доктор от Катедрата по археология в института „Макс Планк“, който води изследователските разработки по образците от Варна.

Рейк добавя: „Тези мащабни изследвания на древна ДНК, осъществени в тясно сътрудничество между генетици и археолози, позволяват да се изгради богата картина на ключови периоди от миналото, която досега можеше да се приема само за спекулативна. Изследвания от такива мащаби ни водят към нова ера в познанията ни за древната ДНК и затова очаквам с нетърпение онова, което ще научим в бъдеще, когато подобни разработки се проведат и на други места по света“.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...