Сигнал от първите звезди във Вселената, родени с първите "удари на космическото сърце" след Големия взрив, е регистриран за пръв път. Съобщението на астрофизиците се приема с голямо вълнение сред научните среди. Според експертите, находката идва след десетилетия на упорито търсене и се случва доста години по-рано, отколкото може да се очаква, пише AFP. Мнозина от специалистите в областта на астрономията наистина посрещат новината с екзалтация, като определят случилото се за най-голямото постижения в астрофизиката след откриването на гравитационните вълни през 2015.
Трябва да се подчертае, че изнесените данни за откритието следва тепърва да преминат през проверка и да бъдат потвърдени чрез други наблюдения.
Експертите се надяват, че новото откритие ще хвърли светлина върху тъмната материя – загадъчната субстанция, за която се смята, че съставлява повече от 70% от тъканта на Вселената.
„Улавянето на този слаб сигнал отваря нов прозорец към ранната Вселена”, казва астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, който е водещ изследовател по проекта. „Телескопите не могат да "виждат" достатъчно недалеч, за да предадат пряко образа на такива древни звезди, но сме ги засичали, когато започват да действат, тоест да "искрят" в радиовълновия диапазон".
Сигналите пристигат от звезди, които преди 13,6 милиарда години вече са били активни - т.е., родили са се само 180 милиона години след Големия взрив. Излъчването е уловено от радиоспектрометър, работещ в австралийската пустиня. Такива доказателства са отдавна очаквани в научните среди, но малцина са онези, които предвиждаха това да се случи толкова скоро. За всеобща изненада, но и за радост на експертите, оказва се, че сигналът съдържа и нещо любопитно.
От него става ясно, че ранната Вселена е била два пъти по-студена, отколкото се смяташе досега; температурата ѝ е била минус 270 градуса, пишат авторите на откритието в статия за списание Nature. Предположенията са, че причина за това е тъмната материя, която е тема на съпровождаща научна публикация в същото списание. Авторът ѝ Ренан Баркана от университета в Тел Авив, смята, че този мраз може да се обясни с взаимодействието на обикновената материя с тъмната, при което се губи енергия.
Данни от спътника "Планк", получени през 2013 показаха, че на обикновената материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, съставлява само 4,9 процента от Вселената. Тъмната материя пък е 26,8 процента от всемира. Останалите близо 73 на сто е дялът на тъмната енергия.
Невидима за телескопите, тъмната материя се проявява чрез гравитационните сили, които упражнява върху други обекти в космоса. Учените смятат, че за около 400 000 години след Големия взрив Вселената е била тъмна и е била изпълнена главно с водород. Под въздействието на гравитацията най-гъстите зони от газове бавно са се приближавали една към друга и това довело до формирането на първите звезди. Сигналите, уловени сега, са от първичен водород, и идват от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път е успяла да "пробие" през "газовата супа" от водород.
Нашето Слънце и Слънчевата система са се формирали около 9 милиарда години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички по-тежки от водорода елементи във Вселената; термоядреният синтез в ядрата на звездите е "ковачът", който води до синтезирането на химическите елементи, включително и онези, нужни за зараждането и поддържането на живота.
0 коментара:
Публикуване на коментар