Астрономи съобщават за продължаващите наблюдения на бялото джудже WD 1145+017 и как “звездата на смъртта” продължава да разрушава планетната си система. Учените смятат, че тези наблюдения ще им помогнат в прогнозирането на това, какво ще се случи в далечното бъдеще с нашата Слънчева система. Новото изследване, посветено на “звездата на смъртта”, както я нарекоха през октомври миналата година средствата за масова информация, е публикувано в специализираното издание Astrophysical Journal Letters.
Астрономите са установили, че от момента на откриването на активно протичащите в системата на WD 1145+017 процеси (преди около седем месеца започва наблюдението), процентът на светлината, блокирана от отломките на разрушаващата се планета се е увеличил от 10 на 11. Това е доказателство, че фрагментите от планетната система продължават да се надробяват. Всяка от структурите е до четири пъти по-голяма по размери от самата звезда WD 1145+017 и се състои не от монолитни твърди фрагменти, а от облаци газ и прах.
В новото изследване астрономите са получили убедителни доказателства за съществуването около WD 1145+017 на шест фрагмента, които са останките на една или няколко планети, обикаляли някога около звездата. Косвени признаци сочат, че броят на тези структури може да е около 10-15. Всички те обикалят около WD 1145+017 на същото разстояние, на каквото и откритите по-рано (фрагменти, които впоследствие са се разпаднали) небесни тела – около 840 000 километра (това е около два пъти по-голямо разстояние, отколкото е дистанцията между Земята и Луната).
В предишното си изследване, учените съобщаваха за откриването на “звездата на смъртта”, както и за това, че са изчислили разстоянието, на което около нея се движат осколки от разрушената ѝ планетна система. Освен това, определено беше и количеството материя, обикалящо около WD 1145+017 – приблизително равно на обема на Церера, най-големият астероид в нашата Слънчева система. Учените са изчислили, че за пълното разрушаване на отломките от някогашните планети, на “звездата на смъртта” ще са ѝ необходими още около милион години. Този относително кратък период е заради факта, че фрагментите се движат доста близо до WD 1145+017.
Бялото джудже WD 1145+017 се намира на разстояние 570 светлинни години от Земята, по посока на съзвездието Дева. Възрастта му е около 175 милиона години. Учените предполагат, че след няколко милиарда години нашата звезда – Слънцето, ще се превърне в червен гигант и обвивката му ще погълне Меркурий, Венера, и вероятно Земята и Марс. По-късно червеният гигант, освободен от обвивката си, ще се трансформира в бяло джудже, което подобно на WD 1145+017 ще започне да разрушава чрез гравитационните си сили останалите обекти от Слънчевата система.
0 коментара:
Публикуване на коментар