3 септември 2017 г.

Големи части от руините на римския град Неаполис са открити в крайбрежните води на Тунис. Находката потвърждава теорията, че градът е бил частично залят от цунами в началото на IV век.

Пред AFP ръководителят на тунизийско-италианската археологическа експедиция Монир Фантър определя находката като „много значима“. Откритието е направено край бреговете до Небюл.
Фантър обяснява, че при подводните проучвания, експедицията е открила улици, паметници и около 100 съда, използвани за производството на гарум – любимият на всички римляни сос, приготвян от ферментирала риба.

„Откритието ни позволява със сигурност да твърдим, че Неаполис някога е бил основен център за производството на гарум и солена риба. А от това следва, че е бил и сред водещите търговски средища в римския свят. Вероятно заможните хора в Неаполис са градили богатството си от търговията с гарум“, цитира думите на Фантър AFP.


Когато Рим се разраства и мощта му нараства, римляните заимстват много храни и начините им за приготвяне от провинциите. Диетата им, която първоначално се състои от едно блюдо на хранене, в дните на републиката се трансформира и вече включва освен основно ястие и десерт от плодове или морски дарове. В края на републиканския период на древен Рим, храненето вече е обикновено от три ястия: предястие (gustatio), основно ястие (primae mensae) и десерт (secundae mensae).

Обикновените римски граждани обаче не могат да си позволят честата консумация на месо и скъпите екзотични храни от провинциите. В по-голямата си част се хранят с овесена каша, сварена с добавянето на сол и мазнина, или просто посолен хляб. По-заможните римляни ядат същата каша, но могат да добавят към нея зеленчуци, месо, сирене и различни подправки. Основна храна в древен Рим си остава хлябът, който често се консумира с мед, маслини, сирене или яйца, или просто наквасен във вино. 

Сосът гарум е любима подправка за римляните. Приготвя се от раздробените вътрешности на риба като туна, змиорки, аншоа и скумрия, които ферментират в саламура. Производството му е съпроводено с много неприятна миризма, затова и местата, където протича ферментацията, са строени в покрайнините на градовете. Крайният продукт обаче е доста мек и фин; смесвали са го с вино, оцет, черен пипер, зехтин или вода, за да подправят вкуса на много ястия. Гарумът е подобен на рибния сос, който днес използват широко в тайландската и виетнамската кухня. 

Екипът на Фантар започва работа през 2010 година. Екипът търси следи от пристанището на Неаполис. Едва тази година, благодарение на благоприятните метеорологични условия през лятото, археолозите успяват да „ударят джакпота“, откривайки руините на античния град, простиращи се на площ от над 20 хектара.

Откритието освен това потвърждава хипотезата, че Неаполис частично е разрушен и наводнен, след цунами, случило се на 21 юли 365 година. Същият ден вълните цунами нанасят сериозни щети и на Александрия в Египет (и разрушават едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар) и на гръцкия остров Крит. Природното бедствие е описано от историка Амиан Марцелин.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...