8 септември 2018 г.



Плеядите са един от най-добре познатите звездни купове в нощното небе. И въпреки това, дори броят им е донякъде загадка.

С помощта на космическия телескоп „Кеплер“ астрофизици са провели измерване на промяната в яркостта на звездите от купа. Чрез разработката може да се промени разбирането за някои от тях, както и да се създаде нов метод за изучаване на други ярки звезди. Не на последно място, работата може да помогне да се намери обяснение за странния начин, по който древните култури по цял свят са описвали звездния клъстер.

Космическият телескоп „Кеплер“ позволява да се проследи с голяма точност кривата в промяната на светимостта на звезди. Наземните телескопи не могат да се мерят по точността си с космическия си колега. „Кеплер“ обаче е конструиран за наблюдение на много слаби звезди, затова и когато е насочен да наблюдава по-ярки светила, като тези в Плеядите, пикселите на уредите му се „пренасищат“. Д-р Тим Уайт от университета в Аархус, Дания, е успял да разработи метод за наблюдение, който предотвратява нежелания ефект.

Промяната в яркостта на всяка от седемте най-ярки Плеяди е с много различен модел, което подсказва, че са налице много интересни различия сред тях
„Решението да се наблюдават с „Кеплер“ ярки звезди се оказа доста просто. Проблем ни създаваха относителните, а не абсолютните стойности в измерванията на промяната на яркостта. Затова можем просто да измерваме промените в близките, ненаситени пиксели и да пренебрегнем изцяло стойностите от пикселите с пренасищане“, обяснява д-р Уайт.

Всъщност, не е чак толкова просто, колкото го описва Уайт. Наложило се е екипът да разработи метод за претегляне на стойностите на всеки пиксел, за да се елиминират грешките от детектора на апаратурата и едновременно да се компенсират фините движения на самия изкуствен спътник.



В статия за Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Уайт и съавторите в изследването съобщават, че „хало фотометрията“, както са нарекли метода си, може да бъде използвана и за наблюдения с наземни телескопи, защото позволява измерването на яркостта на звездите да се осъществява с по-малко на брой пиксели, а от там се свива и необходимата честотна лента, необходима при извършването на измервания на много звезди едновременно.

С помощта на хало фотометрията за седемте най-ярки звезди от Плеядите, Уайт потвърждава, че шестте от тях променят яркостта си с цикличност от около едно земно денонощие. При някои са налице и по-големи колебания в по-големи периоди от време. Независимо от това, моделите на промените в яркостта са много разнообразни и варират от „гладки“ до „непредвидимо объркани“.

Най-различна е Мая – четвъртата по яркост звезда от Плеядите, която е с по-бавен, но по-редовен 10-дневен цикъл на ротация. Авторите приписват това на евентуалното голямо „петно“ върху звездата с концентрация на елементи като манган. Д-р Уайт обяснява, че изводът им се базира на наблюдавания синхрон в промяната на светимостта с вариациите в поглъщането в атмосферата на Мая на спектъра в диапазона на манагана.
По ирония обаче, във времената преди да разполагаме с точни уреди за измервания, астрономите са смятали, че наблюдават много по-краткосрочни колебания в яркостта на Мая, което довежда до създаването на отделен клас звезди, наречени „променливи Мая“. Към този клас оттогава досега са категоризирани и други звезди, но Уайт подчертава: „Новите ни наблюдения показват, че самата Мая не се отнася към класа променливи Мая“.

Седемте най-ярки от Плеядите с отбелязани имената им. Плейона, седмата по яркост обаче е съвсем малко по-ярка от останалите хиляди невидими с невъоръжено око звезди
Древните гърци са виждали в Плеядите седем нимфи, преследвани от ловеца Орион. Някои от австралийските аборигени имат подобна история за тях. И в почти всяка култура по света се намира легенда за тези звезди, но общото е, че повечето митове говорят за един и същ брой – седем - светила в звездния куп. Това обаче е странно, защото Плеядите не са седем*.



Всъщност, звездния куп Плеяди съдържа над 1000 звезди, но огромната част от тях са много слаби, за да се видят без телескоп. Странното в цялата история се свежда до факта, че има голяма разлика между яркостта на шестата най-ярка звезда Тайгета и следващите я три. От това следва, че в зависимост от зрението на всеки човек и от условията за наблюдение, нормално е да се виждат шест звезди или девет, но не и седем.

Наблюдаването на шест звезди например, се вписва в японската традиция, която описва шестте най-ярки Плеяди, които днес са познати по цял свят като лого на компанията Subaru (всъщност, компанията носи името на съзвездието Субару в японската космогония). Повечето други култури обаче описват седем звезди. Всъщност, в някои легенди се разказва, че едната звезда „се крие от срам“ и от там се раждат спекулациите, че някога една от звездите в клъстера е била достатъчно ярка, за да си гарантира място в устния фолклор, заедно с шестте ярки светила, които се наблюдават днес.
До този момент наблюденията на д-р Уайт и екипа му не откриват възможна „избледняла“ седма ярка звезда.

Основната задача, за която е създаден телескопът „Кеплер“ е да търси планети, обикалящи около други звезди, като следи за редовни спадове в яркостта на звездите. Въпреки огромните успехи, които е постигнал в други случаи, „Кеплер“ не е открил признаци за наличието на планети около нито една от Плеядите. Тъй като това са млади звезди, само на около 125 милиона години, изключено е да съществуват условия за развитие на живот на такива планети – дори и да съществуват.



По-важното в случая обаче е, че д-р Уайт доказва, че хало фотометрията е достатъчно чувствителен начин за наблюдения, чрез който може да се открият евентуални планети, преминаващи пред „лицето“ на много ярки звезди, включително близките ни съседи като Алфа Кентавър.



----------
* Имената, които гърците в древността дават на най-ярките 9 звезди от Плеяди са Алциона, Атлас, Електра, Мая, Меропа, Тайгета, Плейона, Калеано и Астеропа. Между светимостта на шестата - Тайгета (4,29 звездна величина) и следващите три, разликата е цяла единица звездна величина. Това означава, че по-слабата звезда е с двойно по-малка яркост. 

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...