Археолозите провеждат разкопки в Харлаа в Източна Етиопия, по време на които попадат на останките от джамия от XII век заедно с ислямски погребения и надгорбни плочи. Сред находките са и различни артефакти: фрагменти от стъклени съдове, планински кристал, карнеолски и стъклени мъниста, костилки от череши и керамика, произведена в Мадагаскар, Малдивите, Йемен и Китай. Намерени са и бронзови и сребърни монети от XIII век, сечени в Египет.
До момента в този регион на Етиопия не са извършвани организирани научни разкопки, но местни пастири и фермери постоянно са попадали на фрагменти от стара керамика и монети. Това кара археолозите да смятат, че мястото може да се окаже потенциално “скрито съкровище” за културното минало на Етиопия.
Любопитното е, че огромните размери на някои от каменните блокове, използвани при градежи в този регион, са станали повод да се роди легендата, че някога градът е бил “дом на гиганти”.
Но професор Тимъти Инзол от Института за арабски и ислямски изследвания към Университета в Ексетър, който ръководи изследването на терен, обяснява в какво се състои мита: “Местните бяха много любезни и тяхното любопитство ни помогна да разкрием загадката. Земеделски стопани периодично, докато обработват земите си, се натъкват на странни предмети, сред които китайски монети. Постепенно се заражда и легендата, че някога на това място са живели гиганти. Разбира се, този мит беше опроверган от нашите проучвания, но в същото време не вярвам, че местните са се убедили в правотата на нашите заключения на 100%. Някои от тях продължават да твърдят, че тленните останки, които разкрихме, всъщност принадлежат на деца на гигантите”, обяснява Инзол пред News Network Archaeology.
Археолозите работят две години в района, преди да се натъкнат на някакви находки, на база на които да могат да правят някакви заключения. Професор Инзол разказва: “Откритието ни обаче революционизира разбиранията ни за търговските връзки и “археологически занемарената част” от Етиопия. Това, на което се натъкнахме, ясно показва, че областта е била търговския център в региона”.
Откритите при разкопките артефакти свидетелстват, че бижутерите по онова време са умеели да създават изключително красиви бижута от сребро и бронз, украсени с мъниста и полускъпоценни камъни. Използваните за изработката на накитите, намерени в Харлаа, техники и методи са подобни с тези, които обикновено са практикувани през същия период от майсторите бижутери в Индия; това косвено подсказва за търговски връзки и евентуално имиграция от тази страна в Харлаа.
“Археологическите находки показват, че градът е давал подслон на много смесена общност. Знаем, че бижутата са изработвани тук и са служили за търговия в Африка, а материалите за производството им са идвали от района край Червено море, Източното крайбрежие на африканския континент и много вероятно – Индия. Не знаем обаче, какво са получавали търговците, в замяна на произведените в Харлаа бижута. В следващия етап от археологическите ни проучвания на този конкретен исторически период, ще изследваме и други обекти, намиращи се на разстояние до 100 километра от Харлаа.
Проучванията се финансират от Европейския съвет за научни изследвания, а по-ранните етапи са подпомагани от швейцарската фондация Макс Ван Берхем. Екипът археолози е с участието на експерти от университетите в Ексетър, Адис Абеба и Льовен. Те ще продължат разкопките и през следващата година, като ще се изследват и нови места в търсене на повече информация за живота на хората, живели в района преди почти хиляда години.
Част от откритите артефакти ще бъдат изложени в националния музей в Адис Абеба. Цялото проучване се провежда с партньорството на етиопската агенция за изследване и опазване на културното наследство.
0 коментара:
Публикуване на коментар