Огромната, 4000-годишна гробница на фараона Сенусрет III скоро може да посреща посетители

Гробницата на Хакауре Сенусрет III, един от прочутите фараони от периода на Средното египетско царство, до година-две ще бъде достъпна за посетители. Така желаещите ще имат възможност да слязат в подземните помещения и с очите си да видят майсторството на древните строители, съградили погребалния комплекс преди близо 4000 години.

Според д-р Йозеф Вегнер, асоцииран куратор на египетската секция на Музея по археология и антропология в университета в Пенсилвания, който от десетилетия извършва разкопки в Абидос, това е най-голямата гробница в Абидос и датира от 1850 г. пр.н.е. Комплексът по дължина е над 200 метра и се спуска до дълбочина от 45 метра. Архитектурата ѝ, подчертава Вегнер, е единствена по рода си.

“Гробницата е с невероятна архитектура. Все едно, че влизаш в пирамида. Архитектурата е натоварена с много символика – пресъздава свещеното пътуване в задгробния живот”, цитира думите на Вегнер списание Popular Archaeology.

Планината на Анубис

Той обяснява още, че входът на гробницата е на запад (символичната смърт, подобно на залязващото на запад слънце). Подземният комплекс се вие под свещената планина, известна в древността като Планината на Анубис, за да излезе на повърхността отново пред източния хоризонт – там, откъдето изгрява слънцето, символът на прераждането. “За египтяните, изчезването на слънцето зад западния хоризонт и издигането му на следващия ден от източния, е една от великите тайни на Вселената, способна да дарява силата на подмладяването”, казва още Вегнер.

Той добавя, че въздухът е погребалния комплекс е недостатъчен и за някои хора това е проблем: “Кара ги да се чувстват некомфортно и нервни. Когато за пръв път надникнахме в нея, заварихме я пълна с каменни отломки и се наложи да пълзим, а някъде и да се промъкваме с извиване, подобно на змия”.

Сега обаче, хората, които ще решат, че искат да посетят комплекса, няма да се налага нито да пълзят, нито да се притесняват за недостигащия въздух. Експертите са изградили стълби с перила и специална вентилационна система, а отломките са отстранени, за да се улесни достъпа за посетители.

Хакауре Сенусрет III, известен още и като Сесострис, управлява между 1878 и 1839 г. пр.н.е. – време, през което Египет е велика, просперираща и могъща сила. Той е петият монарх от XII-тата династия на Средното царство. Смята се, че Сенусрет III е един от могъщите владетели в XII-тата династия, тъй като водените от него военни кампании дават началото на продължителен мирен период, белязан от икономически разцвет, отслабване на властта на регионалните владетели и в крайна сметка довеждат до възраждане на занаятите, търговията и развитието на градовете. Сенусрет III е един от малцината фараони, боготворени и почитани с култ още приживе.

Гробницата на Сенусрет III е открита от Артър Вейгъл още през 1901 година, но в нея не са провеждани разкопки. Едва век по-късно, през 2005 година, Вегнер и екипът му започват същинското ѝ проучване. Оттогава са разкрити детайлно характеристиките на погребалния комплекс. Например, оказва се, че по стените ѝ няма никакви декорации, но вътрешността ѝ е добре облицована със зидария от варовикови блокове и черен кварцит от Асуан. В погребалната камера са открити натрошените останки от гранитния саркофаг на фараона, както и кутията с канопи; камерата е била защитена със сложна система от огромни каменни блокове и архитектурни техники, чиято цел е да се прикрие точното местоположение на царското погребение. Много от блокиращите каменни блокове са с тегло над 50 тона и са така проектирани, че да предотвратят нежелания достъп на мародерите в самата гробница.

Най-важното обаче, е, че гробницата на Сенусрет III за момента е най-древният  известен на науката пример за скрита царска гробница; от този момент се променя древната концепция за строеж на пирамиди като погребални съоръжения и се възприема идеята за скрити подземни комплекси, като тези на по-късните царски погребения в Долината на царете в Тива.

Описвайки гробницата, д-р Йозеф Вегнер и експерти от екипа му пишат, че “самата гробница се намира под върха на Планината на Анубис, която служи като заместител на построена от хора пирамида. Названието на Планината на Анубис се среща върху множество глинени отпечатъци, вероятно поставени с печата на некропола, който широко е използван за най-различни административни и церемониални дейности в погребалния комплекс”.

В заключение, Вегнер и екипът му съобщават, че през това лято отново ще се завърнат в Абидос, за да продължат с разкопките.