Колко планети може да обикалят около звезда, като нашето Слънце?
Задавали ли сте си въпроса, колко планети може да съдържа системата на една звезда? Ако сте го правили, ето ви и отговорите на един експерт.
Шон Реймънд, американски астрофизик, който живее и работи в Бордо, Франция, се е заел да изчисли "напълно завършена планетарна система". По-рано, през 2014 година, в блога си той разказва за "Завършената Слънчева система", в която по изчисленията му може да има 60 планети като Земята.
Новата му разработка обаче е още по-добра. Ученият е моделирал максималния брой планети, които биха могли да се намират в т.нар. обитаема зона около звезда (тоест, в зоната, където температурите позволяват водата да се намира в течна фаза). Заключенията му са, че броят на планетите в такава система може да достигне до впечатляващите 416.
В публикацията си Реймънд разглежда условията за разпределение на планетите по такъв начин, че гравитационните им взаимодействия да не доведат до хаос - т.нар. сфера на Хил. Това е ограничението, което дава броя на концентричните планетарни орбити, които са възможни да съществуват около една звезда, преди системата да стане нестабилна.
Астрофизикът е установил теоретично, че звезда, подобна на Слънцето, може да поддържа 42 планети в една орбитална равнина. На теория, в обитаемата зона около нашето Слънце, може да има шест пръстена с по 42 планети във всеки пръстен, или общо 252 планети.
Ако планетите бъдат умалени до маса наполовина по-малка от земната, броят им се увеличава до 52 на пръстен, разпределени в 8 орбитални равнини. И така теоретичният брой на възможните планети достига до впечатляващите 416. Шон Реймънд нарича този модел "напълно завършена Слънчева система".
Да се формира по естествен път подобна система е невъзможно, но Реймънд се шегува, че достатъчно развита, супер интелигентна цивилизация, би могла да си я създаде, стига да разполага с технологиите за формиране на планети.
Нещата може да се развият и още, ако въпросната свръхцивилизация се е научила да прави планетите пригодни за обитание, дори когато са на орбита извън обитаемата зона. Реймънд нарича това "Абсурдна планетна система" и в нея теоретично може да се поберат 10 769 планети. Ако планетите са с размерите на Луната, тогава броят им нараства до зашеметяващите 65 000, обикалящи около една звезда.
Всъщност, възможно ли е изобщо да се намери нещо такова? Не, разбира се. Но чисто теоретично е интересно да се проучат възможностите, как би изглеждала една такава изкуствено създадена планетарна система. Пък и кой знае, дали някъде в безкрайната Вселена не се намира достатъчно напреднала цивилизация, която да може да осъществи подобно начинание? Така или иначе, на нас ни остава само това - да се задоволяваме с наблюдението и живота в собствената ни система, съставена само от осем планети.
0 коментара:
Публикуване на коментар