12 февруари 2019 г.


Миналата пролет по кината излезе филмът "Крал Артур: Легенда за меча". Ролята на митичния рицар е поверена на Чарли Хънам и както става ясно от заглавието, централна тема в сюжета на творбата е легендарният меч на крал Артур. Интересно е да се види, как авторите на филма са решили да ни представят меча, като се има предвид, че предишни интерпретации на епоса за Артур са доста далеч от оригиналните средновековни истории.

Мечът в камъка
Сюжетът за крал Артур, който изважда забит в скала меч, за да докаже, че е достоен за водач и владетел, вероятно е най-объркващият сред всички легенди за Артур.
Първо, трябва да започнем с това, че в оригиналната история мечът е забит в наковалня, която лежи върху камък, а не в самия камък. И още: противно на ширещото се схващане, въпросният "забит в камъка" меч не е Екскалибур, а съвсем различно оръжие.

Артур изважда меч от камък. Картина от XIX век на художника Уолтър Крейн
Обикновено в Холивудските интерпретации на епизода с "меча в камъка", действието се разиграва някъде из провинцията или сред гъсталака в някой тъмен лес. Обаче в романите за Артур, писани през Средновековието, случката ясно е описана като местоположение - действието се разиграва в Лондон. Най-старата оцеляла версия на легендата за меча в камъка, е написана от бургундския бард Робер дьо Борон около 1200 година. Дьо Борон твърди, че описаният от него случаи е взет от още по-ранни предания, родили се през "Тъмните векове". Робер дьо Борон дословно пише, че случката се разиграва в двора на "най-голямата църква в Лондон".




 Мерлин диктува пророчествата си на писаря Блез.
Френска миниатюра от XIII век в романа "Мерлин" на Робер дьо Борон (написан около 1200 година)
Още от края на Римската епоха на Британия, най-голямата църква в британската столица е катедралата "Св. Павел". Самата катедрала многократно е престроявана  и реконструирана през вековете, за да се стигне до сградата, издигната в края на XVII век, каквато я познаваме и днес. Но категорично се знае, че това винаги е било седалището на епископите на Лондон след края на Римското управление на Британия, приключило през IV век.

Като седалище на епископите, това със сигурност означава, че на мястото е имало катедрала, независимо от факта, че по времето, когато живее крал Артур - около 500 година - тя може да не е била все още посветена на свети Павел.

Любопитно и изненадващо обаче, в гробището на катедралата "Св. Павел" наистина има древен скален къс, оцелял през вековете, за който се знае, че е свързан с "меча на властта". Оцелели хроники, датиращи отпреди 1100 години, посочват този камък като натоварен с много важно церемониално значение; по традиция пред него са обявявани за официално влезли в сила нови закони или са изчитани важни прокламации.



През 1189 година Лондон се вдига на бунт срещу искането на крал Ричард I Лъвското сърце за налагането на по-високи данъци. Градските първенци приемат за свой водач Хенри Фиц-Ейлуин, който става и пръв кмет на града. От този момент насетне, в церемонията по встъпването в длъжност на нов кмет на града задължително присъства ритуално "посичане" на камък с меч; с този акт новият управител заявява правото си да управлява града.

Колко стара е традицията, свързваща камъка с меча на владетеля, не е известно, но тя със сигурност е съществувала по времето, когато Робер дьо Борон пише своите "История за Граала" и "Мерлин".


Лондонския камък
Лондонския камък
Противно на всички очаквания и превратности, камъкът е оцелял и до днес, а местния фолклор неизменно го свързва с крал Артур. Известен е като Лондонския камък. Преместен е от оригиналното си място в гробището на "Св. Павел" по време на реконструкцията на катедралата след Големия пожар от 1666 година. Доскоро и в продължение на много години, камъкът лежи незабелязан и почти забравен в малка ниша зад желязна решетка в основите на малка книжарница, срещу гарата на Кенън стрийт.

Лондонския камък дълги години се намира зад тази желязна решетка в стената на книжарница на оживена лондонска улица
В момента сградата се руши, за да бъде издигнато ново здание на нейно място, затова Лондонския камък е пренесен в намиращия се наблизо Музей на Лондон. Парчето варовик с размери приблизително 53 х 43 х 30 см, фрагмент от някога по-голям скален къс, по заявление на специалисти от Музея на Лондон наистина може да се окаже, че е с "Римски произход". Това означава, че е на достатъчна възраст, за да се е намирал в църковния двор на катедралата, по времето, когато - според легендите - е живял крал Артур.



Англи и Сакси
Необичайното представяне на меч, забит в наковалня, поставена върху камък, може да се обясни с грешки при най-ранните преводи или чрез объркване на значението на думите. За Артур се говори като владетел, водил успешни кампании срещу нахлуването от Северна Германия на англо-саксоните, които в началото са две отделни племенни групи - англи и сакси. Латинската дума за скала или голям каменен къс е saxum, което звучи много сходно и близо до “Saxon.” По подобен начин звученето на “Angle” (англи) и думата за наковалня (“anvil”), може да обясни необичайния мотив.


В началото легендата е разказвала за Артур, който "извадил меч" - т.е. преносния смисъл на "повел битка" - срещу англи и сакси. Но във времената на смут и сътресения след падането на Римската империя и последвалите "тъмни векове" писменото водене на хроники е забравено. Предавана само чрез устни разкази, легендата съвсем реално може да е преиначила думите. И така, по времето (близо седем века след предполагаемото време, когато живее Артур), когато Робер дьо Борон се заема да пише първите "рицарски романи", случката вече не е за Артур, "извадил меч срещу англи и сакси", а за Артур, който "извадил меч от наковалня върху камък".

Екскалибур
Екскалибур е съвсем друг меч. В средновековните рицарски романи за Артур, Мерлин е онзи, който води Артур, за да получи това мистично острие от водната нимфа, наричана Дамата от езерото.

Крал Артур моли Дамата от езерото за меча Екскалибур.
Картина от XIX век на художника Уолтър Крейн
По-късно, когато кралят в крайна сметка е покосен на бойното поле, Екскалибур отново бива захвърлен в омагьосаният водоем, където Дамата от езерото го хваща, за да го скрие пак в тъмните дълбини. Този сюжет вероятно е заимстван от древната келтска традиция. В смятани за свещени езера и други водоеми обичаят повелявал да бъдат хвърляни ценни вещи, като мечове например, които са дар за богинята на водните стихии.

Сър Бедивиър хвърля меча Екскалибур в езерото.
Картина от XIX  век на художника Уолтър Крейн
Археолози са откривали множество такива артефакти: например, в коритото на пресъхналото езеро Лин Кериг Бач на остров Ангълси в Северен Уелс. Смята се, че мечовете на загинали воини са хвърляни в свещените водоеми по време на погребалните церемонии, за да може този дар да осигури за душите им безопасно преминаване в селенията на отвъдното.



Реалните мечове от историята
Може би най-често допусканата грешка в Холивудските интерпретации на легендата е представянето на меча на Артур - било то Екскалибур или онзи, свързан със случката с камъка, като типичното за средновековното въоръжение дълго острие. Около 500 година, когато се развива историята на Артур, мечовете са били далеч по-къси, със съвсем малки напречни предпазители. Били са с форма, заимствана от мечовете на римските конници, т.нар. spatha.

"Исторически Екскалибур". Реплика на меч  на високопоставен воин от типа spatha - къс меч в римски стил, каквито са ползвали британските владетели в пост-римската епоха
Този вид оръжия са използвани основно за посичането на противника от височината на конското седло, а не за дуели, както често се представят във филмите. По всичко личи, че британците в пост-римската епоха са наследили spatha и са заимствали формата и начина им на употреба. Така че, ако е съществувал реално исторически воинът Артур, то той най-вероятно е използвал подобен на тези къси мечове.

Когато гледаме екранизация на Артурианските легенди  е забавно да отбелязваме колко от аспектите на "легендата" пасват на оригиналните случки или на историческия период, за който се предполага, че разказва филма.

-------------
По-разгърнатата версия на изследването за Артур и легендите около него, може да прочетете на официалния сайт на Греъм Филипс, който е автор на поредици исторически романи, изцяло базирани на исторически факти



-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...