Чарлз Дарвин - човекът, дръзнал да отхвърли божествения произход на човешкия род

Чарлз Робърт Дарвин се ражда на 12 февруари 1809 година в Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия. Петото дете от общо шест в семейството на д-р Робърт Дарвин и съпругата му Сюзан.

През 1831 година Чарлз завършва Университета в Кеймбридж и се отправя на околосветско пътешествие с кораба “Бийгъл”. Това пътуване, продължило вместо планираните две цели пет години, в последствие ще се превърне в тласъкът, довел до зараждането на теорията за произхода на видовете, или иначе казано – еволюционната теория на Дарвин.

По време на плаването Дарвин води записки в т.нар. Червени тетрадки, които след завръщането му у дома се превръщат в труда “Дневник на търсенията” или “Пътешествието на един естествоизпитател с кораба Бийгъл”, който излиза през 1839 година. В този “Дневник” за пръв път той описва много животни от Южна Америка и обитаващи островните архепелази гризачи, птици и костенурки.

Между 1838 и 1841 година Дарвин е секретар на Лондонското геоложко общество. През 1839 година се жени за Ема Уеджууд, която е негова братовчедка. В семейството им се раждат 10 деца. През 1842 година семейство Дарвин се местят и заживяват в Даун в графство Кент, където се установяват за постоянно.

Първият епохален труд на Чарлз Дарвин “Произход на видовете чрез естествен подбор” излиза на 24 ноември 1859 година. В него той доказва, че съществуващите видове – растителни и животински – са се развили по естествен път от други видове, запазвайки признаците и качествата, позволяващи им да оживеят в конкурентната среда.

През 1868 година се появява допълнение към първия му труд, което е озаглавено “Измененията на животните и растенията при одомашняване”. Три години по-късно излиза и най-големият и важен от трудовете му – “Произход на човека и половия подбор”, чрез който Дарвин доказва произхода на човек от други, по-низши животински видове.

Създателят на еволюционната теория почива на 19 април 1882 година. Тленните му останки са положени редом до гробницата на Исак Нютон в Уестминстърското абатство – мястото, отредено за вечен покой на най-великите хора на Великобритания.

Еволюционната теория на Дарвин получава признанието на болшинството от учените още докато той е жив. Това е водещата и фундаментална теория за съвременните схващания за еволюцията. Самият Дарвин описва живота си така: “Първо се учих, после извърших околосветско плаване, а после отново се учих. Това е моята автобиография”.

Естественият подбор като основна движеща сила на еволюцията получава подкрепата на научната общност през 30-те години на ХХ век.