4 декември 2018 г.


Загадките около историята на бригантината "Мери Селест" са част от онова, което на по-късен етап се превръща в конспиративната теория за феномена на "Бермудския триъгълник". Случилото се на 4 декември 1872 година във водите на Атлантическия океан и до днес остава неизяснено.

Фактите, които са ясни: "Мери Селест" (името е смесено от английското Mary и френското  Celeste) е търговска бригантина. Построена е през 1861 година от Джошуа Дейвис, който е и неин пръв собственик. Ветроходът е с дължина 31,4 метра и водоизместимост от 282 тона. Последователно сменя няколко канадски собственика, докато през 1868 година е откупена от четирима американски търговци и преминава на отчет в Американския регистър на търговските кораби.

Злощастното пътуване, останало в историята, започва през ноември 1872 година. "Мери Селест" изчаква в Ню Йорк да бъде натоварен със спирт, който трябва да пренесе в Европа. В началото на ноември капитанът на бригантината Бенджамин Бригс изпраща писмо до майка си, която живее в град Мерион, Масачузетс и при нея е останал 7-годишният син на семейство Бригс - Артър. Съпругата на капитана Сара и малката му дъщеря София го придружават в това злополучно пътуване.



На 7 ноември 1872 година „Мери Селест“ е натоварена с 1701 бъчви търговски алкохол. Товарът е на стойност $35 000 и е със солидна застраховка. Крайният получател на стоката е компанията „Меснер-Акерман“, която ползва спирта, за да подсилва италиански вина. Малко по-късно „Мери Селест“ отплава от Стейтън Айлънд за Генуа, Италия.

Капитан Бенджамин Бригс, помощник-капитан Албърт Ричардсън, Сара Бригс - съпруга на капитана и 2-годишната им дъщеря София Бригс.
Освен капитана и седемчленния екипаж, на кораба са още съпругата на Бригс и тяхната 2-годишна дъщеря – общо 10 души. Капитан Бригс е с богат опит. По-голяма част от живота му преминава сред морските простори. Преди да поеме бригантината е капитан на поне 5 други кораба и собственик на много други. В екипажа са един датчанин и четирима германци, но всички говорят свободно английски. Според регистрите са с безупречно поведение и са смятани за опитни и способни моряци, на които може да се има доверие. Помощник-капитанът и готвачът са американци.

Преди да отплават от Ню Йорк, капитан Бригс се среща със стария си приятел Дейвид Морхаус от Нова Скотия, който е капитан на канадския търговски кораб „Дей Грация“, също бригантина. Бригс, Морхаус и техните съпруги вечеряли заедно вечерта на 4 ноември (на младини Бригс и Морхаус били служили заедно като матроси). По време на разговора се оказало, че двамата ще плават по сходни маршрути – от Атлантическия Океан до Средиземноморието през пролива Гибралтар.
Когато „Мери Селест“ отплавала от пристанището на 7 ноември обаче, Морхаус все още чака неговия товар да пристигне, поради което „Дей Грация“ (с 1735 бъчви петрол в трюма си) отплавала чак на 15 ноември или приблизително 8 дни след „Мари Селест“.

На 4 декември 1872 г. на около 700 км източно от Азорските острови членовете на екипажа на „Дей Грация“ забелязват дрейфуващ в развълнуваните води кораб. Капитан Дейвид Морхаус се слисал откривайки, че това е самата „Мери Селест“, която напуснала пристанището 8 дни по-рано. Веднага променя курса си, за да окаже помощ на бедстващия съд.

През предния месец октомври на няколко пъти се съобщава за единични случаи на лошо време в района, но плаването на „Дей Грация“ протича съвсем нормално. На 4 декември около 13 часа кормчията на „Дей Грация“ Джон Джонсън забелязва в далекогледа си кораб на около 5 мили от тях. Приблизителното местоположение, записано от него в корабния дневник е „на около 600 мили западно от Португалия“. Опитният Джонсън веднага забелязва нещо нередно - корабът се носи по течението и платната му са леко разкъсани. Джонсън уведомява втория помощник-капитан Джон Райт, който поглежда в далекогледа и остава със същото впечатление. Двамата информират капитана.



Променят курса на кораба и с приближаването разбират, че пред тях е „Мери Селест“. Капитан Морхаус се учудва, че „Селест“ все още не е пристигнала в Италия, след като е потеглила доста по-рано. Според разкази на екипажа от „Дей Грация“, приближили се на около 400 м и в продължение на 2 часа предпазливо наблюдавали. Платната на „Мери Селест“ били издути, но корабът се носел блуждаейки, изглежда без посока.

Гравюра по описания на очевидците от "Дей грация", представяща дрейфуващата "Мери Селест" 
От „Дей Грация“ заключват, че Селест дрейфува (т.е. носи се в морето според вятъра и морските течения). На палубата не се вижда никой, няма и никакви сигнали за бедствие.
Оливър Девау, първи помощник-капитан на „Дей Грация“, се качва на борда на „Мери Селест“, за да направи оглед. След като се връща, съобщава, че корабът е значително наводнен, и че на борда му няма жива душа. Само една от помпите му е в изправност, а другите две са разглобени, или поне така изглежда. На палубата има вода, а в трюма нивото ѝ е поне 1 метър.

Корпусът на кораба обаче е в пълна изправност и се оказва, че е годен за плаване.

Липсват всички документи на екипажа, но на борда е оставен капитанския дневник. Предният люк и лазаретът били отворени, въпреки че основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, а компасът бил съсипан; секстантът и морският хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка на „Мери Селест“ – малка лодка с няколко чифта весла, разположена над основния люк, също липсвала. Главният фал (въже, което се ползва за издигане/сваляне на платната) на основното платно липсвал. Някакво въже, което вероятно било главният фал, било намерено завързано за кораба много здраво като другият край на въжето бил протрит и се носел във водата зад кораба.

По-късно вестникарските истории правят особено популярен детайлът, че е открита непокътната закуска, сервирана на масата и все още топлия чай в трапезарията, както и за все още топли и димящи лули. Това обаче е абсолютна художествена измислица, в която няма нищо вярно като факти. По време на разследването на инцидента Оливър Девау заявява, че не е видял каквито и да е приготовления за храна и че нямало нищо сготвено в кухнята или пък другаде в кораба. Все пак, хранителните запаси на борда са непокътнати и спокойно са могли да изхранят екипажа поне шест месеца.



Деврау съобщава също, че товарът от 1701 бъчви (по около 40 галона всяка, т.е. около 150 литра на бъчва) етанол е в добро състояние. По-късно обаче, след разтоварването им в Генуа, се оказва, че 9 бъчви са празни.
Личните принадлежности на екипажа (включително ценности) са намерени непокътнати, което прави почти невероятна версията за пиратско нападение.
Всичко навежда на мисълта, че корабът е изоставен много набързо, макар че никъде няма следи от борба или насилие.
Възпоменателна плоча на безследно изчезналите членове от екипажа на "Мери Селест"
Помощник-капитанът Деврау поема "Мери Селест" и съпровождан от капитан Морхаус с „Дей Грация“, двата кораба поемат курс към Гибралтар. Там във Вицеадмиралския съд е проведено следствие, чиято задача е да се установят обстоятелствата и причините за изоставянето на „Мери Селест“, съдбата на екипажа ѝ, както  и за да се определи наградата за хората от „Дей Грация“, които спасяват товара.

Разследването продължава три месеца и става много популярно за вестниците из цял свят.

Всички опити, да се обясни какво се е случило с "Мери Селест", остават само в сферата на хипотезите. Категорични доказателства в подкрепа на една единствена теория, няма. А теориите са наистина много. Предполага се пиратски набег, но ценностите, намерени непокътнати на борда, както и липсващите само обикновени навигационни уреди, са в контра теза на това предположение. Заподозрени се оказват и самите спасители от екипажа на "Дей Грация". Най-вече писатели в своите художествени произведения виждат мотив за извършването на "престъпно обсебване" на "Мери Селест" предполагаемата награда за спасяването на товара ѝ. Пак в същия тон е и хипотезата за застрахователна измама, замислена съвместно от Бригс и Морхаус.

По-реални изглеждат други предположения. Разглеждат се възможности за внезапна силна буря, торнадо, земетресение, породило цунами вълна... Всички те предполагат, че екипажът е напуснал бързо кораба, след като вълни са предизвикали разместване на товара, пробива на 9-те празни бъчви. Хората на борда са решили да се евакуират, за да избегнат риска от евентуална експлозия на разлелия се спирт. Вероятно това е най-правдоподобната причина, накарала екипажа да напусне кораба. Според повечето историци, обяснението трябва да се търси във факта, че алкохолът е пренасян в бъчви. Деветте празни бъчви се оказват изработени от червен, а не от бял дъб, каквито са всички останали. Червеният дъб е по-порест, което го прави по уязвим към течове. Протеклите бъчви може да причинили натрупването на алкохолни пари в трюма. Потенциалната - макар и минимална - опасност триещите им се обръчи да произведат искра, от която парите да се възпламенят, може да е предизвикала паническа реакция от страна на екипажа.



Накратко, предложеното обяснение от специалисти, запознати с детайлите около "Мери Селест", изглежда така: Капитан Бригс е решил да се провери състоянието на товара в трюма. След отварянето му усещат силните спиртни изпарения. Опасявайки се, че всеки момент е възможно товарът да експлодира, капитанът нарежда на всички да се качат в спасителната лодка. Завързват я с главния фал, но явно не добре. Междувременно вятърът се усилва, а лодката се отвързва. Корабът бързо се отдалечава, екипажът не успява да го настигне и е обречен. Останали сами сред океана в малка спасителна лодка, най-вероятно са се удавили или са умрели от глад, жажда и т.н.

През 2005 годна германският историк Ейгел Визе предлага тази теория в усъвършенстван вид. По негова идея учените от University College London провеждат приблизителна реконструкция, пресъздавайки условията в корабния трюм. Целта е да се провери теорията за алкохолните изпарения. Учените използват в симулацията бутан като гориво и хартиени кубчета вместо бъчви. Запечатват "трюма", а след това подпалват изпаренията. Силата на експлозията се оказва достатъчна, за да разтърси модела, който е около 2 метра. От взрива се "отварят" вратите на тестовия трюм.

Етанолът гори при сравнително ниска температура, като образува запалими изпарения още при 13°C. Необходима е съвсем малка искра за възпламеняването им, като такава може да се получи например от триенето на метални обекти. Нито едно от хартиените кубчета, използвани в експеримента, не е повредено, по тях няма дори следи от обгаряне, вследствие на експлозията. Експериментът може да потвърди теорията, като обяснява както непокътнатия товар в трюма, така и счупените перила - ако вратата на трюма се е ударила достатъчно силно в тях. Вероятно експлозията е била достатъчно силна, за да накара екипажа бързо да напусне кораба и да се прехвърли в спасителната лодка. Протритото въже, носещо се във водите зад кораба, би могло да послужи като доказателство, че уплашеният екипаж е останал в спасителната лодка (завързана за кораба), надявайки се, че критичното състояние ще премине.

Последният "пристан" за "Мери Селест" - Рошелския риф край Хаити
След приключване на следствието "Мери Селест" е върната на собственика с най-много дялове Джеймс Уинчестър. Той обмисля да го продаде, най-вече заради лошата слава, която плавателният съд си печели около мистериозните събития от 4 декември 1872 година. "Жертва на кораба" става и бащата на Уинчестър - докато той прибира кораба обратно в Америка, баща му се дави при инцидент в Бостън. Уинчестър продава „Мери Селест“ на огромна загуба. През следващите тринадесет години корабът сменя седемнадесет пъти собствениците си. В крайна сметка състоянието на плавателния съд значително се влошава.



Последният капитан и собственик на „Мери Селест“, моряк на име Паркър, не успява да спечели нищо от експлоатацията му. Решава да инсценира корабокрушение, умишлено насочвайки го в Рошелския риф на Хаити, отново в акваторията на Карибско море. На 3 януари 1885 година Паркър осъществява замисленото, като целта е да спечели от застраховката на кораба. Но опитът му се проваля - корабът просто не потъва, а Паркър се опитва и да го подпали. В последвалото разследване измамата е разкрита, а последният собственик на загадъчната "Мери Селест" умира при неизяснени обстоятелства в ареста, докато очаква насрочването на съдебно заседание по делото му за опит за застрахователна измама.

Обгорялата и разбита „Мери Селест“ е оставена да изгние в морето.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...