3 декември 2019 г.

В митологията на най-старите световни цивилизации се среща една и съща повтаряща се история – за Потопа, изпратен по волята на боговете. Мащабното наводнение, за което се говори в легендите и религиозните текстове на много от древните народи, почти навсякъде е описвано като причина за гибелта на почти всички хора.

Джордж Смит
За Световния потоп се говори и в Епоса за акадския легендарен герой Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш е сред най-старите (а според мнозина - най-старото от запазилите се) литературни произведения, известни в човешката история. На 3 декември 1872 година сътрудникът на Британския музей Джордж Смит по време на заседание на Лондонското общество по библейска археология прави сензационно изявление.

Джордж Смит е майстор гравьор, специалист по гравиране върху медни клишета и щамповането на банкноти. От ранните си години се увлича по литературата и асирийската история. Голяма част от свободното си време прекарва в библиотеката на Британския музей, където изучава клинописните таблици, открити при разкопки край Мосул. Много скоро Смит вече знае повече за клинописното писмо и откритите таблици, отколкото служителите на музея.


Първите му два важни успеха в разчитането на клинописното писмо са откриването на записка, в която се посочва датата на пълно слънчево затъмнение от месец сиван (май 763 г. пр.н.е.), и времето, когато еламитите нахлуват във Вавилонското царство през XXIII век пр.н.е.



По време на сбирката на 3 декември 1872 година Джордж Смит прочита пред членовете на Лондонското общество по библейска археология превода, който е извършил на халдейския текст за Потопа. На сбирката присъства и тогавашният министър-председател на Великобритания Уилям Гладстон (той пък е единственият премиер, за когото е известно, че е посещавал научни семинари по вавилонска литература).


Гилгамеш и Утнапищим
Преводът Джордж Смит прави по клинописни таблици, открити по-рано при разкопки в древния град Ниневия. На фрагмент от една от тях, Смит намира началото на шумерски епос, датиращ от третото хилядолетие преди новата ера, в което се разказва за легендарния Гилгамеш.

В епоса е описана срещата на Гилгамеш с Утнапищим – деветият и последен от додинастичните царе от легендарния период преди Големия потоп. Легендата за потопа, разказана от Утнапищим на Гилгамеш и записана на таблиците от Ниневия, по сюжет е близка до библейското повествование за Потопа, но е поне със 700 години по-стара от описаната в Стария завет история.

Клинописни таблици от библиотеката на Ашурбанипал
Съобщението на Джордж Смит предизвиква интерес не само в научните среди. През януари 1873 година Едуин Арнолд, издател на вестник The Daily Telegraph, поема разноските по организацията на експедиция, водена от Смит, на разкопките в Ниневия. Целта е да се открият останалите фрагменти от таблиците, на които е записана историята за Потопа. Смит успява да намери не само липсващите части на Епоса за Гилгамеш, но открива и таблиците, на които е записана хронологията на вавилонските царски династии. 

През ноември 1873 година Британският музей заделя средства за нова експедиция, по време на която Джордж Смит ръководи нови разкопки на хълма Куюнджук край днешния иракски град Мосул, където някога се е намирала древната Ниневия – столицата на Асирийската империя. 

Три години по-късно Смит отново за сметка на Британския музей е изпратен на разкопките на останките от библиотеката на Ашурбанипал. По пътя обаче се разболява от дизентерия и на 19 август 1876 година почива край Алепо. 

Останките от крепостните стени на древна Ниневия
Откъсът, който прочита на 3 декември 1782 година днес е известен като последната част от Епоса за Гилгамеш – най-старото запазено до наши дни литературно произведение.




Таблицата, на която е записан фрагмента от Епоса за Гилгамеш, в който се разказва за Световния потоп

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...