Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам,
и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям:
отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,
а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури, или както е известен Омар Хаям, се ражда през май 1048 година в Нишапур, империята на селджуците, днес – на територията на Иран. Прието е за рождена дата да се смята 18 май. Датата, на която почива, също не е точно известна, но историята приема, че това се случва в родния му Нишапур на 4 декември 1122 или 1123 година.
На по-широката публика е познат най-вече с поетичните си четиристишия, наричани рубаи. Но Хаям е и много известен математик, астроном и философ.
В математиката създава класификация на кубичните уравнения. Освен това разработва календар, който по точността си надминава дори и Григорианския, който ползваме днес.
Омар Хаям се ражда в семейство на майстор на юрти. Детството му не е никак безоблачно – през този период селджуците са във възход и завоюват голяма част от Централна Азия.
Омар от малък демонстрира способностите си. Едва на осем годишна възраст вече знае наизуст Корана. Започва да се занимава и с астрономични наблюдения и математика. Когато е на 12 години е даден да се обучава в местното мюсюлманско училище в Нишапур. Медресето всъщност играе ролята на средно училище за онова време. Завършва с блестящи постижения училището. След като полага нужните изпити по мюсюлманско право и медицина, получава квалификация за хиким, т.е. квалифициран лекар.
Медицината обаче не му е толкова по душа. Отдава се на изучаването на съчиненията по математика на известният астроном и математик Сабит ибн Кура, както и на трудовете на гръцките математици.
Бащата на Омар е представител на по-заможната класа от занаятчии. Не жали средства, за да може синът му да получи добро образование, отговарящо на заложбите му.
Първият голям удар, който животът нанася на Омар Хаям е, когато едва на 16-годишна възраст губи баща си по време на епидемия. Малко след това почива и майка му. Омар Хаям продава бащината си къща и работилницата и заминава за Самарканд. Отново постъпва в медресето, но много скоро изпъква с таланта и красноречието си, затова вместо като ученик, вече е нает за преподавател и наставник.
През 1074 година начело на империята на селджиците застава султан Малик Шах. Омар Хаям е поканен в столицата на огромната империя – Исфахан. Там му е поверена реформата на иранския слънчев календар. Ако се вярва на легендите, поканата е отправена по настояване на Низам ал Малик – велик везир на Малик Шах и приятел от детските години на Омар Хаям. От 1074 година започва двадесетгодишния златен период в живота на Хаям. През тези две десетилетия се раждат множеството му трудове, прославили го като учен и философ.
В задълженията му, свързани с разработването на точен слънчев календар, влиза и организацията по изграждане и управление на обсерваторията на султана. Малик Шах събира в двора си най-добрите астрономи за времето си и им поръчва да разработят възможно най-добрият календар, съответстващ на движението на Земята около Слънцето.
На 15 март 1079 година Малик Шах прави корекция в иранския календар и въвежда новият, разработен от Хаям. Според изчисленията на Омар Хаям една земна година се равнява на 365,24219858156 дни, което съвсем малко се различава с точната продължителност на тропическата година (365,24218967 дни).
През 1092 година започва нов етап от живота на Омар Хаям. Покровителите му почиват през тази година и Хаям е обвинен от новите властници във волнодумство и неуважение към исляма. Затова той напуска селджукската столица.
Световната му слава му донася поезията му. Четиристишията му – рубаи – са апел и призив към читателите да следват пътя на земното щастие, макар то да е мимолетно. Не е ясно дали всичките над 1000 рубаи, приписвани на Хаям, са точно негово дело. Но за 66 от четиристишията се знае със сигурност, че са родени под перото му. Поезията му като цяло е малко “не на място” в персийската поетична традиция, макар че се явява неделима част от нея. Именно Хаям е единственият автор, чийто лирически герой е личност независима, отчуждена от бог и цар, непризнаваща никаква форма на насилие и принуда, т.е. всичко онова, което наричаме с една дума – бунтар.
Известността му като поет обаче нямаше да е чак толкова голяма, ако не беше цялостното му литературно и философско творчество.
Обичан, уважаван и почитан приживе и след смъртта си. Омар Хаям остава едно е от най-големите имена на източната наука и литература. През 1963 година на мястото, където се предполага, че се ражда и почива големият учен, е издигнат монументален мавзолей в негова памет.
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.
И много вино ще се лее сред вечерните механи.
Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо —
кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар