Сред отломките на кораба, на който е открит загадъчния "механизъм от Антикитера", са намерени и останки на млад мъж

По време на изследвания на потънал кораб край гръцкия остров Антикитера, археолозите са се натъкнали на доста рядка находка - намерили са останките на човек, загинал при корабокрушението в антични времена.

Самият древен гръцки кораб е открит през далечната 1901 година. В пясъка на дъното са се запазили не само отломки от дървения плавателен съд, но и много от товара, който е пренасял: множество бронзови и мраморни статуи, стъклени и керамични съдове. Сред находките е и малка кутия, в която са намерени десетки бронзови зъбни колела. Едва след доста години обаче, историците разбират какво точно представляват тези зъбни колела.

Устройството, което условно е наречено механизмът от Антикитера, представлява своеобразен учебник по астрономия, с чиято помощ е можело да се определи местоположението на Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, както и да се предсказват затъмненията. И понеже в представите на древните гърци астрономията е тясно свързана с философията, уредът е онагледявал и обяснявал устройството на космоса (в най-широк смисъл), а заедно с това и мястото на човек във всемира.

Не е много ясно кога точно е потънал древният кораб. Повечето бронзови скулптури, извадени от мястото на корабокрушението, са създадени през IV век пр.н.е. Мраморните обаче са от I век пр.н.е. Радиовъглеродното датиране на дървесината от потъналия кораб показва 220 г. пр.н.е. ± 43 години. Не е ясна и възрастта на механизма. По-рано изследователите смятаха, че устройството е създадено около средата на II век пр.н.е. или през I век пр.н.е. Лансирани са и други датировки. В последно време се говори за края на III век пр.н.е.

Човешките останки, които са открити след изгребване на метър пясъчни наноси, едва ли ще решат окончателно неяснотите около хронологията, но съществено ще помогнат в пресъздаване на по-пълната картина на инцидента. Открити са само няколко кости: ребра, част от черепа със зъби, кости от ръцете и бедрените кости. По всичко изглежда, че са принадлежали на млад мъж, загинал на около 20-годишна възраст. Бил е член на екипажа или пътник на потъналия кораб. Това едва ли може да бъде установено еднозначно, но е напълно ясно, че по време на корабокрушението младежът се е оказал в капан. Корабът първо е изхвърлен на крайбрежните скали, а после вълните са го потопили и са го блъснали в подводните плитчини. За сравнително кратък период от време останките на кораба са били покрити с наноси от пясък, затова и костите и другите находки са успели да се запазят толкова добре и за толкова дълго време.

Археолозите са повикали на помощ генетици, веднага след откриване на човешките останки. Експертът от датския Музей по естествена история Ханес Шрьодер е сред първите специалисти по генетика, отзовали се на молбата на археолозите. По време на предварителната сортировка и почистване на костите той се натъква на каменистите кости - не се наричат така, защото са от камък или са вкаменени, просто това название се е наложило за особено твърдата част от слепоочните дялове на черепа. Каменистите кости се намират зад ухото и в тях ДНК се запазва по-добре дори и от зъбите. Това кара генетиците да смятат, че ще успеят да извлекат и обработят ДНК от жертвата на корабокрушението - нещо, което не се е случвало до този момент с други подобни находки. Предстои да се решат и някои административни проблеми и да се получи от местните власти разрешение за провеждане на допълнителни изследвания.