"Телескопи" на 10 000 години? Възможно ли е мегалитните гробници да са използвани и за астрономични наблюдения

Възможно ли е праисторически мегалитни гробници в Португалия, датиращи от 8000 г. пр.н.е. да се окажат  с “двойно предназначение”? Освен като места за вечен покой, тези мегалитни комплекси са служели и като астрономични обсерватории. Хипотезата е на екип учени, извършващ детайлен анализ на гробниците. Според предположението на специалистите по астрономия (да, не археолози, а астрономи) мегалитите са така издигнати, че да дават на праисторическите хора възможността да наблюдават определени астрономични явления. “Телескопи без увеличителни стъкла”, така обобщават учените своята хипотеза.

Идеята, породила предположенията, се крие зад това, че коридорите на мегалитните гробници, през които се вижда съвсем малък отрязък от небесната сфера, са били абсолютно тъмни места. Всеки, намиращ се вътре, е можел да вижда само малък отрязък от изгряващите над хоризонта звезди. В здрача малко преди залеза на слънцето, за наблюдателят, потънал в мрака на коридора, изгряващите звезди са били много по-отчетливо видими, отколкото за човек, намиращ се извън гробницата.
Човек се сдобива с телескопа през 1608 година, но праисторическите хора може да са използвали мегалитните конструкции за да наблюдават по-ясно астрономични явления.

Коридорите на мегалитните гробници са служили и като "телескоп без увеличителни стъкла", предполага д-р Фабио Силва

Студентът от Университета “Трент” в Нотингам Киеран Симкокс изказва предположението, че праисторическите звездобройци може да са се опитвали да определят кога над хоризонта се появява Алдебаран – яркият червен гигант от съзвездието Телец.

Окултация на Алдебаран и Луната

Звездата може би е играла важна роля в живота на хората през онова далечно минало. Когато червеният Алдебаран започне да изгрява над хоризонта в ранния здрач преди зазоряване през ранните дни на лятото, праисторическите хора са знаели, че идва времето да преместят стадата си в по-високите части, където пашата е по-добра. Около 4000 г. пр.н.е. Алдебаран се е появявал за пръв път над хоризонта в края на април и началото на май, така че “това може да е бил един добър календарен маркер, който да им подсказва, че е време да се отправят към летните пасища в по-високите части на планините”, казва пред The Guardian д-р Фабио Силва от Университета в Уелс.

Д-р Силва и Даниел Браун, също от университета “Трент” в Нотингам, са ръководители на проекта на Симкокс.

Мегалитни гробници с една или повече погребални камери, свързани с коридор, покрит с почва или каменни блокове, се срещат из цяла Европа. Праисторическите хора погребвали мъртъвците си в подобни комплекси между 6000 и 2000 г. пр.н.е. – т.е. през неолита, а по някои от гробниците са открити рисунки, които недвусмислено показват предназначението им. Две известни коридорни гробници са Мейсхау в Шотландия и Нюгрейндж в Ирландия.

Вътрешните камери на тези гробници, наричани долмени, са служели за гробове на починалите (или поне на онези, които са починали отдавна), докато външните камери са служели за провеждането на различни ритуали, свързани със смъртта, обясняват учените.

Прочутата гробница в Нюгрейндж, Ирландия

Пред Discover Magazine д-р Силва и Даниел Браун казват: “Коридорните гробници имат елементи, които подсказват, че може да са използвани за инициационни ритуали, познати още като “ритуали на прехода”, които са провеждани вътре в мегалитната камера”.

Симкокс допълва, че в някои литературни източници се среща предположението, че наблюдаването на звездите от вътрешността на коридорна гробница дава възможността да се видят по-отчетливо небесните явления. Но това предположение трябва да бъде потвърдено или отхвърлено, чрез допълнителни изследвания. Екипът има намерение да осъществи точно това – да изучи дали слабите и изгряващите над хоризонта по здрач звезди се виждат по-отчетливо от вътрешността на коридорна гробница.

Ориентацията на гробницата подсказва, че коридорът ѝ може да е използван за наблюдаване на появата над хоризонта на Алдебаран в първите дни на летните месеци

Учените от десетилетия спекулират с предположения, че древните и праисторическите мегалитни комплекси са служели и като астрономически инструменти и “календари”. Сега предстои тази теза да бъде експериментално проверена и да разберем, дали и как са древните ни предци са водели своите астрономични наблюдения.