2 юли 2016 г.


В античния свят надбягванията с колесници са представлявали еквивалент на съвременните спортове, в които циркулират най-много пари. Дръзналите да управляват колесници на надбягвания атлети пък са били толкова високоплатени, че дори и най-добре платените спортисти в наши дни могат само да си мечтаят за несметните им богатства, заработени по време на състезанията.

Как обаче са се справяли конете, хората и самите колесници, участващи в надбягванията в горещия климат на Северна Африка? Археолози са открили отговор на този въпрос, след като са попаднали на останките на древна, но добре измислена и изработена система за охлаждане. Находката е в големия Римски цирк на древен Картаген и е отпреди 2000 години.

Цирковете, като този в Картаген, Рим и други големи градове на империята, са били изграждани специално за да се провеждат на тях надбягвания с колесници. Гонките с препускащите лудешки коне и безкомпромисните помежду си атлети, управляващи летящите колесници, са се ползвали с голяма популярност сред античната публика.

До колко популярен е бил спортът, може да се съди по факта, че един от най-прославените колесничари спечелил през кариерата си състояние от 36 милиона сестерции. Приравнено към съвременните стандарти това би означавало около 15 милиарда долара, пише израелският Haaretz в статия, която разказва за наскоро откритата “охладителна система”.

Circus Maximus в Рим
Циркът (на лат. Circus означава всяка фигура без ъгли, от там и наименованието на съоръженията, в които са се провеждали надбягванията) в Картаген е с дължина от 470 метра и ширина от 30 метра. Той е по-малък от Circus Maximus в Рим, който е с 80 метра по-дълъг и малко по-широк. В Circus Maximus са можели да се настанят между 150 000 и 200 000 зрители, докато в картагенския цирк местата са били едва 45 000. Но все пак, Картагенския цирк си остава най-голямото съоръжение от този тип, изградено извън самия Рим.

В античността за надбягванията с колесници се създават поеми; мозайки и пана увековечат надпреварите в цирковете, изградени на много места в империята, в която спортът се ползвал с изключителна популярност.

Колесничарите обличали различни по цвят униформи за надбягванията. Всеки цвят представлявал отделна обществена прослойка. Според описанията от онова време, привържениците избухвали в бурни аплодисменти, когато на арената излизала колесницата, която представлява тяхната обществена група. Някои от колесничарите си печелели такава слава, че техни портрети украсявали много от домовете на “запалянковците”. За разгорещените страсти около надбягванията с колесници може да се съди и по това, което Тацит е описал. Древният историк разказва за размирици в Помпей, до които се стигнало след като жителите на Помпей се наложило да се бият с разгорещените фанатични фенове от близкото градче Нукрея.

Археолози извършват топографски замервания на мястото на античния цирк в Картаген
Едно от доказателствата за начина, по който древните картагенски организатори на надбягванията са охлаждали препускащите коне, управляващите ги колесничари и самите колесници, идва от открития при разкопките водоустойчив хоросан, използван в градежа на цирка.
“Този тип хоросан се нарича хидравличен. Представлява вид водоустойчив хоросан, премесен с фино натрошени и пулверизирани керамични частици. Римляните са го използвали широко в изграждането на водопреносните съоръжения”, казва Фрерич Шьон от Университета в Тюбинген пред “Аарец”. Шьон е специалист по хидросъоръжения и човекът, открил водоустойчивия хоросан, използван за изграждане на спината (ограждащата трасето стена) и медианата (разделителна линия в средата на пистата) на Картагенския цирк.

По външния периметър на трасето (спината) – не само в Картаген, а и на други места – цирковото съоръжение е опасвано от водно корито. Спарсори – така се наричали хората, които се нареждали покрай тези пълни с вода корита и чрез малки глинени съдове обливали летящите по трасето коне. Така описва опасната задача на спарсорите Ралф Бокман от Немския институт по археология, който заедно с Хамден Бен Ромдхан от Института за националните паметници в Тунис ръководи разкопките.

Антична мозайка с изображение на цирка в Картаген
Работата на тези мъже наистина е била опасна. “Спарсорите се нареждали край спината, вероятно на нивото на арената, и задачата им била да охладят конете и колелата на колесниците, движещи се лудешки по време на състезанието. Не е ясно точно как е било организирано “охлаждането”, но със сигурност е ясно, че да си спарсор е било опасно занимание”, казва д-р Бокман.

Надбягванията с колесници били популярни не само в Рим, но и в Гърция, а по-късно и във Византийската империя. Надпреварите предлагали по-малко брутално забавление, в сравнение с гладиаторските боеве. И все пак, мнозина колесничари и още повече коне, са получавали смъртоносни травми или са били осакатявани за цял живот след инциденти по време на гонките.

Колесничарите били или роби, или освободени роби. Задачата им била да управляват препускащите лудешки конски впрягове, влачещи колкото се може по-леки колесници. Търсенето на минимално тегло на колесниците правело спорта още по-опасен. В едно състезание колесниците правели по седем обиколки. На старта понякога заставали цяла дузина колесници.

Богинята на победата Нике, препускаща с колесница
Не рядко се стигало до инциденти. Колесничарят можело да бъде изхвърлен, ако колесницата се повреди и падайки да се нарани жестоко. Падналият можело да бъде стъпкан от препускащите коне или смазан под колелата на друга колесница. Не рядко атлетите оставали оплетени в юздите и конете ги влачели през цялата дистанция, докато някой успее да ги усмири.

Надбягванията с колесници не се ползвали с голяма популярност само сред висшата аристокрация. Смятали ги за детински и с нищо незабележителни забавления за по-низшите прослойки. Но масовата публика била запленена от препускащите колесници.


0 коментара:

Публикуване на коментар