10.6.17

Днес цинизмът се е превърнал в нарицателно за непристойно и пошло поведение. В древността обаче школата на философите – киници е била сред най-влиятелните.

Основоположник на кинизма е ученикът на Сократ – Антистен. През IV век преди Христа в Атина той поставя основите на философско движение, което залага в мирогледа си критиката спрямо обществените норми и ценности. Негов ученик става най-прочутият сред киниците (циници на български) Диоген Синопски, когото всички наричали Циника.

Диоген е роден около 412 г. пр.н.е. в Синоп. Някои източници твърдят, че се ражда в деня, в който умира Сократ. Дали това е факт, не е ясно. Според Диоген Лаертски обаче Диоген Циника умира в един и същи ден с Александър Македонски – 10 юни 323 г. пр.н.е.

Когато пристига в Атина Диоген е привлечен от аскетичния начин на живот, който пропагандира философът Антистен и става ревностен почитател на кинизма. В началото Антистен го отхвърля, но постепенно оценява радикализма и острият език на Диоген. Ученикът обаче надминава учителя си. Според Диоген учителят му доста се разминава в думите, които говори и делата, които върши. Затова решава да покаже на света какво означава да си истински циник. В реализацията на вижданията си е праволинеен, често граничещ с непристойност. Желанието му да живее просто и аскетично на моменти приема гротескни форми. Една от приумиците му – да живее в бъчва. Е, не е бъчва, защото древните гърци не умеели да изработват такива. Диоген превръща в свой „дом“ стар питос – голям глинен съд, който се вкопавал в земята и служел за съхранение на вино или зърно.

Писател, моралист и образован човек, който спи в глинено гърне, разхожда се по улиците през деня със запален фенер, защото „търси човека“, лочи вода от локвите, защото така го правят кучетата... Не веднъж облекчавал естествените си нужди пред погледа на всички и твърдял, че „Което е естествено не е срамно“. За всичко това го наричали „обезумелият Сократ“. Може и да е бил душевно болен, но за съвременниците си е ексцентричният Диоген е бил мъдрец.

Чували ли сте израза „Отмести се, закриваш ми слънцето“? Роден е в диалог между двама велики – Диоген и Александър Македонски. Когато големият завоевател Александър пристига в Атика, разбира се, поискал да се срещне с известният ексцентрик. В продължение на няколко дни очаква самият Диоген да го посети, но когато това не се случва, Александър сам го открива. Заварва го в гимназион (площадка, където се събирали атлети за да тренират, както и ученици, за да слушат преподавателите си) край Коринт, докато философът се препича на слънце. 
Александър се приближил до него и му казал: "Аз съм великият цар Александър." „Аз пък съм кучето Диоген“, отвърнал Диоген. „И защо те наричат куче?“ - попитал Алескандър. „Който ми хвърли кокъл – на него влияя, който не ми хвърли – по него лая, а злите хора – хапя“. „А от мен страх ли те е?“. „Ти какво си? Добро или зло?“ „Аз съм добър“. „Че кой се бои от доброто?“, попитал на свой ред Диоген. Тогава Александър му казал: „Поискай от мен каквото и да е“, на което Диоген отвърнал: „Отмести се, закриваш ми слънцето“.
По обратния път към лагера си, хората от свитата на Александър Македонски се надсмивали над Диоген. Царят обаче само отбелязал: „Ако не бях Александър, бих искал да стана Диоген“.

Случките от живота на Диоген, които са цитирани в историята не са една и две. Веднъж, например, Диоген се присъединил към слушателите на лекция, изнасяна от забележителния оратор Анаксимен Лампаски. Застанал в задните редове на публиката, Диоген извадил от торбата си една риба и я вдигнал над главата си. Стоящ до него човек се обърнал и започнал да гледа рибата. Постепенно още много от слушателите се обърнали и се вторачили в рибата. Анаксимен се възмутил „Проваляш ми лекцията!“ „И колко струва лекцията ти тогава, след като една вмирисана риба е по-интересна от твоите разсъждения?“

Кинизмът се превръща в много влиятелно философско движение през III век. И точно в разцвета си учението залага и своята деградация до това, което днес приемаме за цинизъм. Циниците започват да проповядват животински егоизъм, учат да се приема равнодушно смъртта на близките ни хора. Постепенно философията им е отхвърлена от широките маси, но все пак основни техни виждания залягат в друга известна философска школа – тази на стоицизма. Стоиците изчистват крайностите от цинизма и учението им става водещо в елинистичната епоха.

Диоген Лаертски пише за смъртта на съименника си, че по ирония на съдбата съвпада с деня, в който умира и великият пълководец Александър Македонски. На гроба на Диоген Синопски жителите на Коринт издигнали паметник под формата на мраморно куче – символ, който киниците приели за своя емблема. На човекът, който пръв се обявил за „гражданин на света“ (cosmos на гръцки, от там и терминът космполитен), коринтци благодарили за това, че ги научил как да се задоволяват с това, което имат и да търсят пътя, който е най-лек и пряк.

0 коментара:

Публикуване на коментар