12 юни 2015 г.

Икономическите и социалните промени, случили се през бронзовата епоха са положили основите на съвременната етническа история на Европа и са станали факт заради масовите миграции на хората. Това е заключението от ново мащабно генетично изследване, резултатите от което са публикувани в списание Nature. Екип от учени от няколко страни основава изводите си на база ДНК анализ на 101 останки от хора, живели през бронзовата епоха (преди между 5 и 3 хиляди години).

“Културните промени се случват заради преместването на хората, а не само заради разпространяването на идеи”, казва професор Еске Вилерслев от Музея по естествена история на Дания, участник в изследването.
Оказва се, че от генетична гледна точка, древните европейци, живели след края на миграционните процеси през бронзовата епоха, са много по-близо до днешните европейци, отколкото хората, живели по тези земи преди това.

Новото изследване показва, че “пренаписването на генетичната карта” на Стария континент е започнало преди около пет хиляди години, когато от южноруските степи носителите на т.нар. Ямна култура (нарича се така заради характерните ямовидни гробници – кургани), започват миграцията си към Северна и Централна Европа, както и в по-малка степен към Западен Сибир.

Череп на представител на

ямната култура
В Северна Европа “ямните хора” се смесват с носителите на културата на шнуровата керамика (наричана още и Култура на бойните брадви). Генетични изследвания показват, че последните са по-близки до съвременните европейци, живеещи северно от Алпите. По-късно, преди около 4 хиляди години, започва да се развива синташитската култура, разпространена в зоните на северните степи зад южен Урал и Кавказ. Новите оръжия и колесници на тази култура бързо се разпространяват по цяла Европа.

Областите на изток от Урал и далеч в Централна Азия са колонизирани преди около 3 800 години от Андроновската култура, представителите на която населявали Казахстан, Западен Сибир, западната част на Средна Азия и южен Урал. Според изследването, представителите на тази култура са носители на европейската ДНК. В края на бронзовата епоха и началото на желязната, в Централна Азия пристига ново население от Източна Азия. В резултат на това се случва “заместване на гените” – в този регион изчезват европейските гени.

Новото изследване показва още, че дори в края на бронзовата епоха поносимостта към лактоза е много рядко срещана сред европейците. Тоест, малцина са били онези наши предци, които са можели да пият мляко. По-рано се смяташе, че поносимостта към лактозата се е формирала далеч преди това – през неолита, когато селското стопанство се появява в Близкия изток и на Балканския полуостров. Възможно е това да е пренесено в Европа от “ямните” скотовъдци и това да е техният дар за бъдещите европейци. Така или иначе, данните за липсващата поносимост към лактоза се потвърждават и от предишни изследвания, проведени по останки от разкопки в равнината Алфьолд (Унгария).

“С колегите извършихме много работа, в която всеки имаше своята роля. Лично аз се занимавах с анализ на материали от Каповата пещера (Шулган Таш) [...] Изследването ни е първата лястовица и резултатите от подобни проучвания ще се обогатяват и добавят. За пръв път работихме с толкова широкобхватна подборка от палеонтологичен материал. Вече можем да определим разселването и разпространението на народите от индоевропейската езикова група”, казва доцентът в катедрата по археология към Московския държавен университет Владислав Житенев.

През месец февруари тази година излязоха едновременно две изследвания – на генетици и лингвисти – които потвърждават една от основните хипотези за прародината на индоевропейците – степната (наричана още и курганна). Привържениците на тази хипотеза смятат, че на праиндоевропейски език са говорили носителите на ямната култура – скотовъди, живели в степите по северните брегове на Черно море преди около 6 000 години. Конкурентната на тази хипотеза – анадолската – предполага, че прародината на индоевропейците се е намирала в Анадола (на територията на съвременна Турция), а носителите й са били хора, занимаващи се със селскостопански дейности преди около 8 000 години.

От генетичното изследване, чиито резултати бяха публикувани през  февруари 2015 година, става ясно, че носителите на културата на шнуровата керамика са три четвърти потомци на “ямните хора”. Изследователите смятат, че тези резултати говорят за масова миграция от Крайчерноморските степи към Централна Европа преди около 4 500 години. Именно тези хора са донесли и разпространили ранните форми на индоевропейския език. Така “февруарското” изследване за пръв път свързва две генетично отделни култури. Авторите смятат, че и двете са били съставени от индоевропейци.

Културата на шнуровата керамика скоро се разпространява из Северна и Централна Европа, чак до Скандинавия. Затова у повечето съвременни европейци се среща и “степното родословие”. Те може да се смятат за потомци на хората от ямната култура и културата на шнуровата керамика.

Авторите на втората статия, също публикувана през февруари в списание Language, използват лингвистични данни, за да определят времето на възникване на праиндоевропейския език. В резултат на новите им данни се оказва, че възрастта на протоиндоевропейския език е около 6 000 години. Този извод си кореспондира със степната хипотеза, а не на анадолската (миграцията от Близкия Изток се е случила по-рано – преди около 8 000 години).

0 коментара:

Публикуване на коментар