1.5.17

Радиогалактики се наричат онези галактики, чието излъчване в диапазона на радиовълните значително превъзхожда излъчването във видимия светлинен спектър. Според съвременните схващания, такова излъчване е свързано с активността на ядрата им. Намиращата се в централната им част черна дупка увлича материя и формира около себе си акреционен диск, който за сметка на въртенето си и загряването на материята в него се превръща в мощен източник на радиолъчения. Освен това, част от материята бива изхвърляна с огромна скорост по посока на оста на въртене на черната дупка и така се образуват тънки нишки от плазма – струи, които също излъчват в широк честотен диапазон.

Южноафрикански астрономи, анализирайки резултатите от тригодишни наблюдения на радиогалактики в голяма, отдалечена от нас част от Вселената наречена ELAIS-N1, откриват, че струите им са ориентирани еднакво. Това означава, че черните им дупки, които са факторът за появата на плазмените нишки, се въртят в една и съща посока.За откритието си учените съобщават в статия за специализираното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

В изследването е използван един от най-големите и чувствителни радиотелескопи в света GMRT (Giant Metrewave Radio Telescope, Индия), който работи в метровия диапазон на радиовълните.
Свръхмасивна черна дупка в центъра на галактика и плазмена струя, формирана под нейно влияние. Схематична рисунка.
Откритието е неочаквано, защото от съвременните теоретични модели не може да се изведе закономерност, която да предполага подреденост във въртенето на галактиките в толкова големи вселенски мащаби. А в случая синхронизацията се наблюдава в мащаби, надхвърлящи дори тези на галактичните клъстъри. Един от астрофизиците пояснява колко  странно е откритието, и как в съвременните разбирания на космологията подобно явление изобщо не е очаквано.

Учените не разполагат с никакви данни за механизмите на взаимно влияние на черните дупки в различни галактики, отстоящи на такива разстояния една от друга. Затова изказват предположението, че еднаквата им ориентация се е случила още в процеса им на формиране в дните на ранната Вселена. Това пък означава, че еднаквото въртене присъства в цялата структура на този обем от пространството, който е възникнал от първичната флуктуация на масата. Засега е неясно и по какъв начин в ранната Вселена е възникнала съвременната ѝ структура в големи мащаби. Самото съществуване на изравняване и преобладаваща ориентация на въртенето, могат да хвърлят светлина върху движението на материята в ранните етапи от еволюцията на Всемира.
Радиогалактиките с еднаква ориентация са отбелязани с кръгчета в лявата част на изображението. В дясно е изходното изображение от радио картата
Сред другите причини, които може да са “подредили” и “ориентирали” еднаквото въртене на галактиките са космическите магнитни полета, или полета, свързани с езкотичните частици (аксионите), и космическите струни.

Но е ясно, че космолозите ще трябва да извършат огромна работа, а авторите на откритието планират да проведат по-детайлно и подробно изследване на космоса с помощта на най-добрите радиотелескопи в света: южноафриканския Meerkat и австралийския Square Kilometre Array (SKA).

0 коментара:

Публикуване на коментар