1 май 2017 г.

Защо се случва така, че понякога да забравяме това, за което сме мислили само преди секунди? Учени от Калифорнийския и Оксфордския университети са намерили отговор на този въпрос.

За участие в изследването им, специалистите са поканили доброволци, които са помолени да запомнят определена поредица от букви. След това прозвучава неочакван и силен звуков сигнал. А после участниците са помолени да възпроизведат онова, което са запомнили. Понякога неприятният силен звънец е заменян от чуруликането на птици, макар и силно възпроизведено.

Оказва се, че колкото по-неочакван е звуковият сигнал, толкова по-голяма е вероятността човек да забрави информацията, която се опитва да запомни. С помощта на енцефалограма учените са установили, че това е реакция на определена зона от мозъка – субталамусното ядро. Налице е пряка връзка между внезапността на звуковия сигнал и колкото той е по-неочакван, толкова “по-разрушително” е влиянието му върху “работната памет” на човек, в която се съхраняват всички малки фрагменти информация, необходими за извършването на кратковременните мисловни процеси.

Според думите на един от авторите на изследването, Ян Весел от Оксфордския университет, описаните “пропадания в работната памет” може генетично да са свързани с необходимостта да се “ресетва” мозъка от излишната информация в случаите, когато е нужно да бъде мобилизиран за друг вид, по-належащи дейности.

Друг от авторите на разработката е неврологът Адам Арон от Калифорнийския университет в Сан Диего, който по-рано е проучвал субталамусното ядро и е установил, че то е отговорно за рязкото спиране на човек по време на движение.  Например, когато насреща ви внезапно изскочи друг човек, точно субталамусното ядро изпраща сигналите, които карат мускулите ни да спрат движението ни.

“Неочакваните събития водят до това, че човек забравя онова, за което току-що е мислил. Установихме, че за рязкото спиране на тялото ни по време на движение, както и за загубата на информация, която осмисляме в момента, отговаря една и съща част от мозъка ни и се задейства един и същи процес”, казва Арон.

0 коментара:

Публикуване на коментар