7.4.17

Човечеството използва от дълбока древност различни начини да измерва теглото и големината на предметите. Всяка цивилизация, всяко отделно по-голямо селище в процеса на развитието си са стигали до момента, в който им се налага да използват някакви еднакви мерни единици, за да могат да търгуват и да строят. Огромният брой макар и сходни, но различни единици спъват търговията и пречат на развитието на архитектурата. Но едва в зората на техническата революция назрява идеята да се създаде единна система, която да важи за всички страни по света.

С разработването й се заема Френската академия на науките, където през втората половина на XVIII век се ражда идеята, системата да се разработи на базата на една основна единица за дължина, а всички останали да се извеждат като съотношение спрямо нея.

За единица за площ се приема квадратния метър, а за единица за маса – килограмът. По предложение на френските учени като еталон за 1 метър (на гръцки "метро" се превежда като "мярка, измерване") е приета една десетомилионна част от географския меридиан, на който е разположена френската столица Париж. Изборът точно на това определение не е случаен – търсена е такава “естествена” единица за дължина, която лесно да може да бъде възпроизведена с точност и да не се влияе от субективни фактори.

На 7 април 1795 година Националния Конвент на Франция приема Закон за въвеждане на Метричната система от мерни единици, с която се определят единни стандарти за единицата за дължина – метър, и за маса – килограм. По-късно от платина са изработени еталони на метъра и килограма. През 1799 година еталоните са утвърдени и предадени за съхранение в Националния архив на Франция.

От самото начало метричната система е замисляна като международна, затова и единиците в нея са така създадени, че да не бъдат свързвани с някакви национални особености. Друго голямо преимущество на системата е, че е десетична и всичките производни на основните единици се образуват като кратни на десет с помощта на десетични множители, съответстващи на приставките деци, санти, мили, дека, хекто и кило.

Първата страна, която изцяло преминава на Метричната система, разбира се, е Франция. През 1837 година със специален декрет тя става задължителна за употреба във всички области на живота. Постепенно метричната система започва да измества местните и национални системи, действащи в другите страни на Европа и на много места със закони е определена като “допустима за повсеместна употреба”. Но наистина международна системата става едва през 1875 година, когато 17 държави подписват Метричната конвенция, в която Метричната система от мерни единици е призната за международен стандарт и са утвърдени еталоните на метъра и килограма за всички страни.

В следващите години, заради бурното развитие на науката, техниката и международните отношения, възниква цяла система от “частни” (но производни на Метричната) системи, определящи основните единици в отделни научни области. Затова през 1960 година на база на Метричната система е създаден и приет единен стандарт от единици, който обхваща всички области на измерванията – “Международната система от единици (СИ)”. В момента СИ е задължителна и предпочитана за употреба в повечето страни по света (всъщност, само три държави не са е приели като официална – Либерия, Мианмар и САЩ). Метричните единици днес са предифинирани още по-точно, за да може да не се влияят дори от “непостоянството” в дължината на меридиана, на който лежи Париж.

Метърът, например, вече не е една десетомилионна част от дължината на този меридиан. За дефиницията му се използва нещо много по-постоянно и неизменчиво – скоростта на светлината. Затова, когато днес кажете, че ви трябва 1 метър от нещо, вие казвате, че желаете такъв отрязък от него, който се равнява на пътя, изминат от светлината във вакуум за период от 1/299 792 458 част от секундата.

Първата дефиниция за килограма гласи, че това е теглото на 1 литър дестилирана вода при температура от 4°C. Днес той се определя като: единица за маса, равняваща се на масата на международния еталон на килограма. Еталонът се пази в Международното бюро по мерки и теглилки в Севр, Франция и представлява цилиндър с височина и диаметър равни на 39,17 мм. Изработен е от сплав от 90% платина и 10% иридий. Така килограмът остава единствената мерна единица в системата СИ, която се определя с еталонен предмет, а всички останали единици са дефинирани чрез фундаментални физични закони или свойства.

0 коментара:

Публикуване на коментар